Наричат го наследникът на Морис Бежар, хореографът, който съхранява традицията по съвременен начин. Мустафа Ердоган повече от 40 години е отдаден на танца. Той е човек, който познава добре турската история и историята на света, борави внимателно с митове и факти.
Още: Оръжията, човекът и Народният театър в битка с цензурата и тесногръдието (ВИДЕО)
Още: Чакаме Lord of the Dance за два спектакъла през 2026 г.?
Тази година Ердоган отпразнува с грандиозно шоу в Истанбул 25 години на своята трупа със спектакъла "Огънят на Анадола". Шоуто идва в България на 2 август в Шумен, следват Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив, Кърджали, а билети все още може да се закупят за някои от датите.
Още: Най-дълго играното шоу в света идва в България (ВИДЕО)
Мустафа Ердоган е отдаден на своята трупа, с която изнася спектакли по целия свят. Първата ни среща беше преди 10 години отново в Истанбул. Тогава в живота му имаше много любов.
Още: Асовете на магията идват в София за "МАГИНАРИУМ" магическо шоу
Още: Райна Кабаиванска получи златна звезда на Алеята на славата на оперното изкуство
От връзката му с известната турска певица Гюлбен Ерген се бяха родили двамата му синове – близнаците Илмаз и Дениз.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Отчаяни съпрузи 2: Бракувани": премиера с много смях и дълги аплодисменти (СНИМКИ)
Още: Башар Рахал за Actualno.com: Човек си тежи на мястото, театърът е начин на живот
Интервю на Георги Тошев
----------------------------------------
Какво се случи през тези 10 години с вас?
Още: Яна Титова поставя пиеса на Захари Карабашлиев в Младежкия театър
Още: От Народния театър съобщиха колко е хонорарът на Джон Малкович
Случиха се много хубави неща през изминалите години. Децата пораснаха. Сега са големи момчета и също танцуват. Аз остарях, трупата продължава да обикаля света, а "Огънят на Анадола" влезе в Книгата за рекорди "Гинес".
Как продължавате традицията?
След посещението ни при вас, посетихме 109 държави, изнесохме изключително много представления, открихме 13 танцови школи, имаме хиляди ученици, имаме над 2000 възпитаници в тях. Обиколихме света, уголемихме се и се разширихме, станахме една от най-големите танцови общности в света.
Снимка: Георги Тошев
Имате школи из цяла Турция, защо е важно децата да поддържат традицията жива?
На първо място, за да можеш да създадеш течение, трябва да си училище. Академиите ни успяват да задоволят нуждите ни от нови кадри, давайки им теоретична основа. По този начин градим собственото си бъдеще.
Как едно представление може да се поддържа повече от 25 години, какъвто е случаят с "Огънят на Анадола"?
В най-скоро време отново ще посетим България. Преди малко говорех с представители от Полша, ще бъдем и в Полша, Румъния. Предстои ни американско турне, малко по-късно на сцената ще видите и датите от турнето ни. Едно красиво нещо винаги намира място в света и затова продължаваме с успех своя път напред.
Най-странното място, на което сте играли спектакъла?
Първите спектакли, които бяхме изнесли в Китай през 2011 година. Представлението, което изнесохме в Китай, беше доста различно. Тогава все още в Китай всички се обличаха по един и същ начин. По време на цялото представление не бяхме аплодирани. Най-отпред бяха позиционирани държавните им глави, по време на представлението нямаше никакви аплодисменти. Накрая държавният глава се изправи и започна да аплодира, след което всички станаха и започна 20-минутно ръкопляскане.
Проверявате ли как различните култури възприемат спектакъла?
Почти на всяко едно място по света получаваме подобни реакции. Ние създадохме всичко това с прецизни калкулации, през 3 минути изискваме аплодисменти. През 3 минути получаваме аплодисменти и тези аплодисменти са еднакви, както в Нова Зеландия, така и в Мексико, Америка. Но има някои културни, кодови различия, например в Европа има хора, които аплодират и с тропане на крака, американците крещят. Подобни различия съществуват, но нашата наука за аплодисменти продължава навсякъде по един и същ начин.
Репетицията или спектакълът е по-важен за вас?
Двете са неразделни части на едно цяло. Колкото е добра репетицията, толкова добро е и представлението.
Снимка: Георги Тошев
Как изглежда доволният Мустафа Ердоган?
Уцелихте много важен момент. Вчера имахме представление в Троя, в град Чанаккале, ще ви покажа кадри от него. Имахме 40 хиляди зрители. Предишния път, когато бяхте дошли за интервю, гледахте спектакъла "Троя". Пресъздадох тази безценна творба, вдъхновен от там. Вчера го изнесохме на истинската Троя, пред 40 хиляди зрители, това ме накара да съм искрено доволен.
А как изглежда ядосаният Ердоган?
По-удачно е да зададете този въпрос на танцьорите. Танцьорите най-добре биха отговорили на въпроса.
За втори път наблюдавам отблизо как работите. Тук цари дисциплина като в армията, как се удържа тя?
Исках още в самото начало да засегна момента, че това ви е второто идване. Вие сте изключително значими за нас, тъй като направихте най-добрия документален филм, който е правен за нас някога. Има доста документални филми, направени за нас, направени от чуждестранни медии, от местната преса, но вие направихте най-значимия и най-добрия, за което искам допълнително да Ви благодаря. Що се отнася до дисциплината, тя продължава неуморимо. Никога няма да има компромис за нея.
Още: "Огънят на Анадола" и обединяващата сила на танца
Танцьорите идват и си отиват. Възрастта става все по-малка и те много рано напускат. На какво искате да ги научите утре, когато са извън тази трупа?
Искам да ги науча на това да бъдат достойни за тази култура. Да могат да разбират културата на нашата държава, защото представляват тази култура. Етиката, която е нужна за нея, нужният морал, нужните знания, нужната философия, трябва да притежават всичко това, защото, когато един танцьор отиде някъде, той представлява цяла една държава. За това всичко това е толкова важно.
Каква е тънката граница, мярка традицията да срещне съвременното изкуство?
Ако в един език традицията и съвременността се синтезират по правилен начин, той прескача граници и от локален се превръща в световен. За да можем да достигнем един световен език, съвременните норми трябва да се слеят с традицията. По този начин прескачаме културните граници на собствената си държава и се сливаме със световната култура, и смятам, че много правилно и успешно успяваме да реализираме това.
Георги Тошев, Истанбул
