От езически времена на 1 март българите се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. В българските фолклорни традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата на възраждащата се природа.
По нестандартен начин посрещнаха тази година празника 720 ученици от ОУ „Отец Паисий“ в Русе като направиха най-голямата жива мартеница. Така те почетоха Баба Марта и към символите на червения и белия конец прибавиха съединението, което прави силата. В двора на училището децата направиха фигури на Пижо и Пенда – емблематични първомартенски символи. Естественият завършек на интересното решение за празника бе кръшното българско хоро, с което бе почетен и предстоящия национален празник- 3 март.
Традицията да се носят мартенички продължава да се спазва и в територии, които отдавна не са български, но помнят величието на Първата и Втората български държави, по времето на царете Симеон, Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Старите етнически граници на българите се препокриват с днешните граници на мартениците. Те са: Северна Гърция, Южна Румъния и Банат, Молдова, Македония, Източна Албания и Източна Сърбия. Закичването с мартенички в тези земи е отражение на нереализираната мечта на българите за национално обединение.
