През ХVІІІ в. прочутият италиански авантюрист и пътешественик Джакомо Казанова (1725-1798) пише:
„Руснаците имат вкусна напитка, чието име съм забравил. Но тя твърде много превъзхожда константинополския шербет. Даже на слугите, колкото и да са многобройни, не им дават да пият вода - а това леко, приятно на вкус и засищащо питие. То е и много евтино, защото за една рубла ви дават голямо буре от него“.
И наистина – до ден-днешен в летните жеги, когато въздухът става неприятно горещ, квасът е една от онези напитки, които утоляват жаждата, освежават и дори ободряват. Но не е препоръчително да се запасявате с квас от магазина, който може да доведе до диабет и дори до преждевременно стареене - той е с високо съдържание на калории и повишава нивата на кръвната захар.
Класически домашен квас
Съставки (за 20 порции): черен хляб - 500 г (ако са сухари – 300 г), захар – 300 г, мая (прясна) - 15 г, вода (гореща) – 5 л.
Защо хлябът с КВАС е толкова полезен
Как се приготвя?
Нарязвате хляба и го запичате във фурната до златисто-кафяво (ако искате да придадете на кваса нагарчащ вкус, го запичате повече); след това го насипвате в тенджера. Заливате така получените сухари с 3 литра вряща вода, захлупвате тенджерата и я оставяте да изстине.
Застилате гевгир с марля и отцеждате сухарите. Оставяте засега течността, а сухарите отново заливате с 2 литра вряща вода и ги оставяте за 1 час. След този интервал отново ги прецеждате през тензух, изсипвате цялата течност в един съд (най-подходящ е 5-литров буркан), добавяте захарта, маята, разбърквате и оставяте на стайна температура за 8 часа (през нощта). Можете да добавите няколко резена лимон и листа от касис.
На сутринта квасът е готов. Бутилирате го и съхранявате на хладно място.
Домашен квас с мед и стафиди
Съставки: черен хляб - 800 г, мед - 2 с. л., захар – 400 г, мая (суха) - 2 ч. л., стафиди – 50 г, вода – 10 л.
Защо да консумирате ХЛЯБ с квас и как да си го направите сами
Как се приготвя?
Нарязвате хляба на филийки като за сандвичи. Сушите ги във фурната на максимална температура. Тук има много важен момент: изсушавате ги, докато леко изгорят. Не чак да се овъглят, но по филийките трябва да се появи черно. Това придава вкус и цвят на бъдещия квас. Изсипвате сухарите на дъното на голяма тенджера или кофа.
Разтваряте меда в малко вода. С този разтвор заливате сухата мая и старателно разбърквате.
Добавяте захарта към сухарите. Прибавяте и стафидите - те ще придадат на кваса допълнителна острота.
Добавяте маята с меда. Заливате всичко с топла пречистена вода и покривате с тензух. Върху тензуха слагате кърпа – за защита от мушици.
Поставяте съда на слънце за 2 дни. При много горещо време и 1 ден може да е достатъчен. По принцип би трябвало да опитвате ежедневно. Първоначално квасът изглежда твърде сладък, но след това сладостта изчезва и вкусът се оказва точно какъвто трябва да бъде. (Ако обаче е хладно, тогава квасът, уви, няма да се получи). Отстранявате горните „цели“ парчета хляб, слагате ги в 1-литров буркан и ги прибирате в хладилника. Това е закваската за бъдещ квас.
А сегашния квас прецеждате през тензух и наливате в стъклени бутилки или буркани. Би трябвало да получите около 9 литра. Слагате го в хладилника за 24 часа. За това време квасът ще се утаи, ще узрее и ще придобие острота.
Следващият път няма да ви трябва мая – понеже вече си имате закваска. Нея отново ще сипете в тенджера, пак ще добавите сухари – и по нататък следвате рецептата.
Е, какво по-хубаво в горещ ден от чаша студен домашен квас?! Приятна почивка!
