– Ау, ау, ау! – изви глас родното прозападно инфлуенсърство за два-три дни, когато няколко фалшиви възрожденци, но автентични копейки оклепаха сградата на Еврокомисията в София с червена боя по време на т.нар. Поход на мира. – Как ще гледат на нас нашите европейски партньори, какви сигнали им пращаме? А тия келеши останаха и ненаказани – тръшна се инфлуенсърството и обърна очите си към следващия фарс от черната комедия на българския живот.
Че какви сигнали да пращаме на нашите европейски партньори? Те отдавна свикнаха, че вместо да даваме пресконференции или да ги безпокоим по телефоните, чатовете или имейлите, предпочитаме геройски да се изпуснем в гащите. И като светнат върху нас тия ми ти прожектори, нашите европейски партньори си набавят цялата информация, от която се нуждаят, от израженията на посрамените ни лица. А за кого е тайна, че натопорчат ли се, българските органи на реда бият у ляво и заради това арестуват лумпените, заливащи с червена боя паметниците на фалшивите освободители из Росии, а когато копейките вандализират сградите на европейските институции, тия органи на реда се чудят къде да си заврат прозявките.
Когато Костя Копейкин реши да върне България на българите, той пропусна да спомене две важни работи. Първо, ако съдим от неговото скромно, непостроено с партийни субсидии недвижимо имущество, и от твърденията на негови бивши депутати, че като чорбаджия се разполагал със заплатите им, то за него единственият начин да спаси България е да я тури в джоба си. И второ, той казва, че България отново трябва да приеме Русия за свой Голям славянски брат, а премълчава, че има предвид горе-долу следното: „Ако големият ти брат те маризи, то е за твое добро. Русия винаги ще е по-голяма от България. Затуй се кланяй пред нея, а наложи ли се – дупи ѝ се. И в най-добрите семейства се случва баткото да оправи братчето си. Ако пет века и девет петилетки не са ти калили дупѐто, ти и без това заникъде не си.“ Копейкин прави свои верни и неверни копия, изсича от дезориентираните българи копейки и ги ръси по всички краища на родината, надявайки се някой ден заслугите му да бъдат признати и от четирихилядник да стане осемхилядник, а може би дори от Костя Копейкин да стане Костадин Копейкович Рубльов.
Прочее, копейките не са ти Достоевски, те са лесни за четене. Добави към това, в което се кълнат, „руски“ и нещата веднага ще ти станат ясни. Така е и с Похода на мира. Той е Поход на руския мир. Руската война е специална военна операция. Руският мир е специална мирна операция, спомагаща за осъществяването на специалната военна операция в Украйна.
Какво обаче по-конкретно е руският мир, в който се кълнат путиноносците, потеглили на своя путиноноски поход? Руският мир е да не предоставяш военна помощ на „фашистката“ Украйна, която според официалните пропагандони на Кремъл не е нито нация, нито държава, нито дом на украинския етнос, а изобщо не трябва да съществува на картата. Затова украинските деца ги изпращат в лагери за превъзпитание. И с възрастните е така – Федералната империя на Путин е голяма и ако държиш населението ти да е мирно, изселваш немирниците при лосовете и си готов. Впрочем всички сме чували как само чрез мира можем да построим смелото здание на бъдещето, но докато Западът се лигави, Русия вече подготвя строителните площадки в Украйна. Затова бомбардира църкви, детски градини, болници, жилищни блокове, котки, кучета и хора, за да разчисти място за утрешния ден. И колко място само успя да разчисти руският мир! Особено в Бахмут! Браво, браво!
Друго средство за осъществяването на руския мир е сексуалният нагон. Първият, който е изкрещял така, че да го чуе целият свят „Положението си е ебало майката!“, е Фройд, но само руският миротворец проумя, че може да оправи положението, само ако я кара наред, за да изтощи нагона си. Когато изнасилва баби и дядовци, майки и бащи, сестри и братчета, кози и прасета, крави и биволи, руснакът не прави нищо друго, освен да се бори за мир. Той прави това и като влачи перални и ги праща по куриери до дома си, преди да му наредят да търчи срещу украинците с три патрона в автомата и да му светят маслото. Впрочем готовността с лека ръка да жертваш човешкия си материал също е част от руското миротворчество.
Така че нека се вслушаме в будните умове на копейките и да се включим в следващите Походи на мира. Може би тогава руският мир най-сетне ще ни огрее. По Фройд.
Автор: Иван Димитров, Прас Прес
