Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Захариева: Има българи, които все още искат да се върнат у нас

26 април 2020, 12:01 часа • 3258 прочитания

Все още има българи, които искат да се завърнат в България. Повечето от тях са такива, които живеят постоянно в чужбина и поради кризата, са загубили работата си или искат да се върнат, защото тук се чувстват по-сигурни. Това заяви пред БНТ външният министър Екатерина Захариева.

Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!

Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента

Ние постоянно подпомагаме българските граждани зад граница и органзираме "зелени коридори" за тяхното прибиране, каза Захариева. Тя обаче отново призова българите да не пътуват или ако това се налага, само да е в краен случай.

Това се отнася и за сезонните работници, които отиват в чужбина - Захариева ги призова да си останат тук, защото и у нас има нужда от сезонни работници.

Външният ни министър коментира и последния Европейски съвет, на който отново възникнаха спорове между държавите членки по отношение на финансирането на икономическото възстановяване след пандемията на коронавирус.

Още: Георги Лозанов: Въпросът за споразумението с Украйна беше поставен, за да затрудни преговорите за правителство

Още: "Опит за подмяна на базисните ценности на ДПС": Хората на Ахмед Доган ще обжалват решенията от конференцията на Пеевски (ВИДЕО)

Захариева определи споровете между Севера и Юга като нещо нормално и нещо, което не е ново. В случая за противопоставянето има много обстоятелства - пандемията от коронавирус и все повече разтящите притеснения как ще възстановим икономиките, Brexit, по-малко бюджет - повече амбиции и неочакваната нужда от повече средства за възстановяваве на икономиките, и за повече работни места.

"Спомняме си тежките продължаващи над 20-30 часа, няколко нощи заседания на Съвета по време на кризата 2008-2009 година. Но мисля, че сега Съюзът е по-подготвен, точно в резултат на създадените механизми, в следствие на икономическата криза 2008. В момента наистина има много спорове - трябва ли да се увеличи вноската за следващия бюджет предвид новите обстоятелства. Имаше такъв спор още за Brexit. Сега е ясно, че ще имаме нужда от повече пари за възстановяване на икономиките. Трябва ли да се поеме от еврозоната т.нар коронаоблигации - това което искат Франция, Италия, Испания и Гърция - така да се каже Юга", отбеляза Захариева, цитирана от БГНЕС.

Тя предположи, че лидерите на ЕС ще стигнат до съгласие, но със сигурност няма да е лесно. Европейският съвет ще заседава отново на 6 май.

По отношения на България Захариева заяви, че част от мерките, които българското правителство приема и актуализира, се финансират от европейски средства.

Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП

Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК

"Бързо получихме съгласие за пренастройване на програмите, така че да се използват средства за борбата с пандемията. За следващия бюджет също ще има такива средства", каза Захариева.

По думите ѝ европейска солидарност има. "1 млрд. и 300 млн. са от европейската солидарност в България, свързана с мерките - това са парите, които имахме по програмите, но част от тях щяхме да върнем", подчерта първият ни дипломат.

"Разбирам недоволството в началото, защото никой не очакваше мащабите на тази криза. За по-малко от седмица се пренастроиха програмите, организира се единна обществена поръчка на европейско ниво, създадоха се зелените коридори. Много бързо европейските инсттуции успяха да се ориентират в тази ситуация", допълни още тя.

По отношение на падането на мерките, външният министър е категоричен, че те не трябва да падат, а да бъдат поетапни. "Много добре, че Комисията предложи обща комуникация за координирано излизане от първия етап, защото тази криза няма да приключи с разпускане на мерките. Има държави, които са много засегнати. Слава Богу, България е по-малко засегната", допълни Захариева.

Тя уточни, че планът на ЕК е примерен. Отхлабването на мерките трябва да се основава на научни факти, на това какъв е ръстът на зоболяемостта, капацитетът на болничнните заведени, капацитетът на държавата да действа.

Важна е координацията с отделните държави. Всяка държава съобразно сиуацията определя мерките, но те не трябва в никакъв случай да падат рязко.

Темата продължава и в нашия блог.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес