Кирилов пак опита да скрие, че ЕС иска контрол върху главния прокурор, не върху тримата големи

В България продължаваме да спорим дали режимът за разследване, препоръчан от ЕС и Съвета на Европа, касае само главният прокурор или и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Така правосъдният министър Данаил Кирилов де факто се измъкна от въпрос на "Неделя 150" на БНР дали всъщност механизмът за разследване е европейска препоръка само за главния прокурор или обхваща още председателите на ВКС и ВАС.

Още: Георги Лозанов: Въпросът за спозарумението с Украйна беше поставен, за да затрудни преговорите за правителство

Още: "Опит за подмяна на базисните ценности на ДПС": Хората на Ахмед Доган ще обжалват решенията от конференцията на Пеевски (ВИДЕО)

Кирилов описа нещата с разследването като "нелек правен казус". Той каза и, че "тримата големи" били равни по Конституция и във всички конституционни норми, затова било логично и относно разследването т.е. контролът на дейността да има единен подход, нищо, че "се водел дебат в кой точно доклад по Механизма за сътрудничество и проверка са посочени тримата големи и дали това се иска". Правосъдният министър отрече, че навсякъде в механизма се говори за главния прокурор – ставало дума за него, но и за "висши магистрати".

"Неглижираме същността и процесуалната същност на процеса", подчерта Кирилов. Според него заради това било "пресилено и пристрастно" да се изважда само главният прокурор и контролът върху него. Той обясни и, че изпълнявал препоръки, направени преди да заеме поста на правосъден министър, като подчерта, че крайното решение е на Народното събрание.

След като му беше посочено становище на Венецианската комисия и как в него пише, че няма нужда "тримата големи" да са в пакет що се отнася до контрола, Кирилов пак се обърна към Конституцията и как "това са интерпретации" и че съдиите се оплаквали преди, че имало зависимости в кариерното им развитие, давайки паралел как главният прокурор контролира всичко в прокуратурата. Той дори намеси Конституционния съд и как той трябвало да даде също становище. Срокът да направим промените е до 1 октомври, 2019 година, но Кирилов твърди, че можело срокът да бъде удължен.

Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС

Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество

Предложението на Кирилов за изменения касаят чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който правосъдният министър и бивш депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов иска изобщо да отпадне. В този член, текстовете гласят следното: "(1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България (става въпрос за умишлено престъпление от общ характер, станало възможно заради решение по служба на магистрат), когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. (2) Когато, извън случаите по ал. 1, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство". Вместо положението да остане такова, Кирилов и колегите му от правосъдното министерство поискаха по същество следното: "Предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за разрешение за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу някой от "тримата големи", както и за временното им отстраняване от длъжност, могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Предложението се придружава от подробни писмени мотиви, разглежда се от в срок от не по-късно от 7 дни. Пленумът на ВСС дава разрешение за започване на наказателно производство с решение от не по-малко от 17 гласа. В тези случаи пленумът на Висшия съдебен съвет постановява и временно отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство. Решението може да се обжалва в тридневен срок от постановяването му пред петчленен състав на Върховния административен съд, определен на принципа на случайния избор измежду всички съдии от този съд (бел. ред. - т.е. само на една инстанция). Решението се постановява в 7–дневен срок от постъпване на жалбата и е окончателно".

Партия ГЕРБ остава твърда в позицията си, че партийната субсидия трябва да бъде намалена от 11 на 1 лев за глас, заяви още Данаил Кирилов. "В резултат на консултации вероятно би могло да възникне и модификация на това становище, но проблемът стои. Смятам, че няма никакво основание за съмнения по отношение на нашата позиция", добави Кирилов.