Проевропейската тематика е по-застъпена, в сравнение с евроскептицизма в предизборните кампании за предстоящия евровот, показват междинните резултати от изследване на Европейския център за наблюдение на изборите (EEMC). Съотношението е 3:1 в полза на проевропейската реторика, съобщиха изследователите от факултета по журналистика на Софийския университет "Кл. Охридски" при представянето на първите резултати от проучването, което се състоя в Дома на Европа пред студенти.
В по-голямата част от Европа европейската тема остава на заден план. Обяснението донякъде е, че вътрешните проблеми би трябвало да бъдат и европейски проблеми, както и обратното, коментира Огнян Златев, ръководител на представителството на Европейската комисия в България. Той е категоричен, че е много важна избирателната активност на предстоящите избори. "Изборите се случват в изключително променена глобална политическа обстановка - никога в съвременната история не сме имали подобен период – за около 5 години ни сполетяха км 14 кризи, но факт е, че ЕС успя да мине през всички тях единствено и само защото бяхме единни. Само единни можем да продължим да бъдем световната сила, с която се съобразява всеки, но това единство не е даденост, то се изгражда", заяви той.
Златев обърна внимание на Brexit - само преди месец и половина работехме в хипотезата, че Великобритания ще ни напусне в края на м. март и че след края на март ще бъдат трета страна по отношение на ЕС и ще имаме съвсем различни отношения като за едно от последствията се смяташе, че те няма да участват в изборите за европейски парламент. Месец по-късно се оказа, че сме в съвсем различна ситуация, продължи Златев – в 14 държави-членки беше преразпределена част от квотата евродепутати, която се полагаше на Великобритания, хората се подготвяха по един начин, сега тази квота отново се върна. По думите му сега сме в много интересна ситуация – как държава членка, която иска да напусне ЕС, в същото време ще прави избори и не е ясно тези депутати, които ще избере във вземането на какви решения ще участват.
"На фона на повсеместната турболенция, която цари в целия свят, Европа остава стабилно място и неслучано към Европа се стремят мигранти, които бягат от граждански войни и икономически кризи", отбеляза Златев. "За да можем да запазим тази стабилност и добрия стандарт на живот, продължи той - трябва като граждани на една демократична общност да отидем и да покажем накъде искаме тя да се развива". Златев призова за активно участие на изборите на 26 май.
Обръщайки поглед към предизборната ситуация, ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в София Теодор Стойчев представи информационната кампания на ЕП „Този път ще гласувам“, част от която са видеа с участието на известни актьори, певци, футболисти. Според него е особено важна активността на младите хора при предстоящия евровот.
„Видя се, че не много големи групи хора могат да накланят везните ва една или друга посока", каза той, визирайки Brexit. „Резултатите бяха толкова близки, че наистина, ако младите хора там бяха гласували по-активно, а те в огромната си част бяха за оставане в ЕС, резултатът на референдума щеше да бъде съвсем различен, т.е. този малък маржин, кото беше за излизане, щеше дабъде за оставане в ЕС. Но младите хора не гласуваха, гласуваха техните родители, техните баби и дядовци, а те бяха основно за излизане от ЕС“, отбеляза Стойчев и изрази надежда на предстоящите избори да не бъде такаи младите хора да бъдат по-активни.
В страни като Испания, Чехия, Швеция, Полша няма значими политически сили, които да предлагат на избирателите антиевропейска кампания. Така е и в Италия, където, за разлика от предизборната кампания преди пет години, предложенията за напускане на Съюза или отказът от европейската валута не стоят на дневен ред. Великобритания е най-активна в реториката на европейска тематика, България – за благосъстоянието, Унгария – за имиграцията, Швеция и Финландия – за околната среда, Италия – за трудовата заетост.
Като най-активни в предизборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. до момента се очертават лявоцентристките и центристките партии, в сравнение с дясноцентристките сили и по-специално с крайно десните и крайно левите. Към момента преобладаващата активност в Източна Европа е на десните и дясноцентристките политически сили, в Южна Европа са тези на левите и лявоцентристките, а в Северна Европа преобладават по-умерените политически сили, се посочва в първия междинен доклад на EEMC към проект „Платформа Европа“, базиран на проведения мониторинг на рекламните кампании на основните кандидати за ЕП сред 28-те страни-членки на ЕС.
Най-интензивна е кампанията във Facebook, отчита докладът. В много страни се наблюдава и съвпадение на предизборната кампания с избори от национален характер, което значително променя тона и обекта на темите в предизборните им послания за ЕП. Затова преобладаваща е националната реторика пред европейската.
Според изследването, на първо място от макротемите, засегнати в предизборните послания на кандидат-депутатите, е икономическата тематика, като в нея се акцентира на данъци, инфлация, кризи, банки. На второ място е темата за миграцията, свързана с въпроси като сигурността по границите, репатрирането, имиграционните политики и пр., следвана от темата за околната среда, включваща изменението на климата, енергийните въпроси и екологичната устойчивост. Темите, свързани с имиграцията, присъстват по-често в предизборните кампании на източноевропейските страни, докато екологичните въпроси са по-тясно засегнати в страните от Северна Европа.
Малко повече от две седмици след старта на политическата надпревара за Европейски парламент изследователите сочат, че предизборната кампания все още набира сили. Данните показват, че само в няколко европейски страни се провежда интензивна предизборна кампания. Като цяло, според изследователите, тазгодишната надпревара за ЕП е със сравнително нисък интензитет.
