Народното събрание прие на първо четене поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. Предложенията за промени в НПК бяха няколко с различни вносители като основният от тях е на Министерския съвет и предвижда ад хок прокурор да разследва сигналите за извършени престъпления срещу главния прокурор.
Гласуването трябваше да се проведе още вчера, но заседанието на парламента се провали заради липса на кворум. Днес дебатът беше остър и изпълнен с обиди между депутатите, като в крайна сметка поправките бяха приети с 209 гласа "за" и 1 "против".
Вчера депутатите одобриха промени в Закона за съдебната власт на първо четене, с които се предвижда, ако главният прокурор извърши престъпление, да бъде разследван от директора на Националната следствена служба (НСлС), която няма да е под шапката на обвинението.
Приетият на първо четене днес механизъм предвижда наказателен съдия от Върховния касационен съд, от апелативен или окръжен съд (но с ранг на съдия от ВКС) да ръководи разследване срещу главния прокурор или негов заместник, когато има необходимост. Така нареченият "ад хок" прокурор ще бъде назначаван във Върховната касационна прокуратура и ще се определя на случаен принцип от списък, предварително одобрен от наказателната колегия на ВКС.
Въвежда се и вътрешен прокурорски контрол на този "ад хок" прокурор - той ще бъде осъществяван от друг наказателен съдия от върховния съд, който ще изпълнява длъжността заместник. Ще бъде избиран по същия ред, но след като вече има повдигнато обвинение.
В законопроекта се предлага още разследващите органи да са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, и разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите. Още: САЩ обявиха, че подкрепят закона за разследване на главния прокурор
Делата за престъпления от общ характер на главния прокурор или негов заместник ще са подсъдни на първа инстанция пред Софийски градски съд, а отказите да се образува досъдебно производство ще подлежат на съдебен контрол на две инстанции.
Освен това се предвиждат и мерки за повишаване на отчетността на главния прокурор. От 17 на 13 гласа се намалява мнозинството в Пленума на Висшия съдебен съвет, необходимо за предсрочно освобождаване или временно отстраняване на главния прокурор, както и за неговия избор. Това ще е и мнозинството за избор на председседатели на двете върховни съдилища, но там ще има и допълнителен критерий.
Министерството на правосъдието го подготви на базата на закон, чиято основа беше изградена от правителството на Кирил Петков и от предшественика на Зарков - Надежда Йорданова. Той е изготвен в координация с Венецианската комисия, която одобри механизма, и отговаря на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост.
Приемането на законопроекта обаче е само само проформа, тъй като няма време той да се превърне в закон. Краят на 48-ото Народно събрание ще е следващата седмица, а в това време няма как да се събере правна комисия, която да го разгледа, а след това да внесе и доклад пленарна зала, който да бъде гласуван на второ четене. Така темата "съдебна реформа" ще остане за пореден път за след изборите.