Христо Димитров е хореограф и режисьор, създател и продуцент на фолклорен ансамбъл „Българе“. Ролята му в големият фолклорен пгодем в последните десетилетия е огромна, а спектаклите на "Българе" се превърнаха в едни от най-мащабните и обичани събития в страната. Димитров завършва хореографска режисура в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Дипломира се в класа на проф. Петър Луканов, а след дебютът на "Българе" с "Това е България" през 2003 г. дава началото на серия от изключително успешни представления, които се гледат със затаен дъх и се очакват с голямо нетърпение. Поканихме го за разговор в нашата рубрика "Пазачът на традиции". Ето какво ни разказа той:
Какъв беше първият ви досег с фолклора?
Аз не се помня без фолклора, поради простата причина, че с изключение на майка ми, всички вкъщи бяха изключително посветени на него. Баба ми и дядо ми по майчина линия бяха много добри танцьори с медали от Копривщица, а дядо ми беше и гайдарджия. Другите баба и дядо бяха певица и кавалджия. А гениалният музикант беше баща ми. Той свиреше на гайда, кавал, кларинет, окарина, саксофон, въобще всякакви духови инструменти.
Живеехме в една къща край Боклуджата, реката в Шумен. Къщата беше много стара, кирпичена, ако я бутнеш, имаш чувството, че ще падне. Макар че паянтовите къщи не са толкова лесни за бутане, колкото изглежда. Нямаше вода, нямаше тоалетна, водата беше на двора, общо взето никакви удобства. В тая къща обаче идваше да репетира оркестърът на баща ми. Беше много весело, когато излизахме на двора, баща ми почваше да свири, а от отсрещните блокове излизаха на терасите да ни гледат. Ние, в огромния двор, палим огньове, играем и свирим, а те ни гледат от терасите...Така съм израснал. И никога няма да го забравя.
В последните години се случи една видима промяна - интересът към народната музика и традициите се завърна с голяма сила. Процес, към който вие и ансамбъл "Българе" имате сериозен принос. Какви са причините за това завръщане?
Когато ансамбъл “Българе” стартира, фолклорът беше под земята. Нямаше нищо по-срамно от това да се облечеш с носия и да играеш български хора. Тогава се появихме ние, Нешка Робева, Николина Чакърдъкова и много други. Спектакълът ни "Това е България" с Георги Черкелов пожъна огромен успех. И промяната започна. Аз не очаквах такова нещо, защото бях воден от моя егоизъм и моето невежество. Егоизъм, защото исках да се изявя. И невежество, защото ако знаех колко ще е трудно, щях да се откажа. Но невежеството е най-верният съюзник при едно голямо начинание.
Когато започнаха концертите, видях какво се случва с хората, които гледат нашите спектакли. И разбрах, че вършим нещо значимо. Имахме "Книга за впечатленията", в която публиката описваше как се е чувствала по време на нашите концерти. Казвам ви - няма писател, журналист, пиар, който да успее да напише толкова силни думи! И ето ни днес. Когато започвахме, имаше само едно фолклорно предаване по БНТ. Сега има 5 фолклорни телевизии. Излезе и проучване, според което 27 % от българите обичат фолклорната музика. А поп фолкът е харесван 21 %. Това е голяма победа! Почти всеки един човек може да изиграе нещо. А си спомням как ни се смееха в началото.
Но успехът има две страни, има и друго, което изгубихме.
Какво беше то?
Има голям недостиг на танцьори и музиканти. Сега всички искат да танцуват - счетоводители, адвокати, лекари. И танцьорите ни стават учители по танци, защото това се заплаща по-добре, отколкото ако си танцьор в ансамбъл. Това прави професията танцьор неперспективна. По мои предсказания след 10 години професионалното танцово изкуство в България ще изчезне, ако не се предприемат спешни действия.
Наскоро си говорих с Митко Христов, директорът на оркестъра на БНР. Той ми каза, че до 10 години няма да имаме фолклорни музиканти в България. Вече има нулеви години в класовете по тамбура, няма да има скоро гайдарджии, кавалджии. Ние сме световна сила по отношение на музикалния, песенния и танцовия фолклор и ако не вземем мерки, ще го изгубим. Аз няма да допусна това да се случи, докато съм жив. Но една птичка пролет не прави.
По какви спектакли работите в момента, какво увлича работата и въображението ви?
Едно от нещата, които трябва тази година да станат, е спектакъла ни, посветен на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски. Оказа се, че нямаме нито един спектакъл, посветен на този велик българин. Затова искаме да използваме тази годишнина и да направим една постановка, в която хората да видят Паисий, неговите послания, да опознаят този български герой. Искам публиката да почувства прословутото "Поради що се срамиш да се наречеш българин?". Да усети великото начало на българското Възраждане.
Другото нещо, по което работим, е грандиозен проект - най-мащабното танцово шоу в света. Казва се "Черноморски пирати" и ще е нещо, което не е виждано до този момент, нито на българска, нито на световна сцена. Ще включва танци от България, Румъния, Русия, кавказки танци, турски танци, румънски...Ще е симбиоза между много изкуства, характерни танци, класически танци, оперно пеене, каскади, илюзии, холограми, бойни сцени. Действието ще се развива в България, Турция, Русия, Румъния по време на османската империя през 18-ти век. Това може би ще е върховата точка в моето творчество и моя живот.
Каква е силата, която вие черпите от традициите?
Направете си експеримент. Рано сутрин, като станете, си пуснете фолклорна музика. Не е необходимо дори да правите сложни упражнения или медитация. И ще усетите как ще се чувствате през деня. Ще се чувствате прекрасно.
Най-голямото богатство на българския фолклор са неравноделните ритми. Имат ги и други народи, но са най-силни при нас. И продължаваме да ги развиваме, да ги усъвършенстваме. Неравноделният ритъм е една невероятна, неразгадана мистика.
Знаете ли, забелязал съм нещо - хората, които танцуват редовно народни танци, не заболяват от рак. Просто при тях не се среща това заболяване. Питал съм и онколози. И те ми отговарят - да, това е възможно. Първо заради детоксикацията, заради изпотяването, защото нашият танц има много голямо съприкосновение със земята, а това е много добре за тялото. От друга страна е емоцията: докато танцуваш, минаваш в друго измерение. И трето енергията, която вътрешно те владее. И също: няма депресия при танцьорите. А депресията е най-големият бич. Ето това е мистиката на българския фолклор - той ни лекува и пази.
Традициите са нещо, което никога не те оставя сам, не те прави самотник. Имаш общност и общество до теб. Всичките ни обичаи имат връзка с Бог, и когато ги спазваме, общуваме с Бог. И в обичаите ни винаги е пълно с хубави думи - за здраве, за пари, за уважение между мъжа и жената, за благоденствие. А думите се материализират. На практика без традициите нас ни няма. Това е невероятно чудо, невероятно богатство. И затова не трябва да го губим.
Фестивалът в Жеравна е много специален за вас и "Българе". На него няма телефони, чанти, съвременност; всички трябва задължително да са с носии и да изживеят времето с тях. Защо решихте да го поддържате в такъв формат?
Когато влезеш на територията на фестивала, правиш една крачка назад във времето. Идеята на фестивала е да доближи гостите му максимално до това изживяване. Да усетят как са били облечени едновремешните българи, как са се забавлявали, как са танцували, как са пеели. Когато си на концерт, ти си публика. Когато си на фестивала в Жеравна, ти си участник. За фестивала в Жеравна думата "магия" не е пресилена. Той не може да се обясни, докато не се види. Дори да си със запушени уши, като видиш 20 000 души в носии, получаваш цветови шок. Като си легнеш, ти се завива свят от красота.
Какво ви кара да се гордеeте, че сте българин?
Ще се опитам да изброя най-важното.
Ние сме измислили Читалището. Няма друга държава, която да има такива читалища. Да се събират цялото селото и градче, да събират пари да направят театър, библиотека, културен живот - това е нещо невероятно.
Също - азбуката. Тази наша азбука сме я дали на 300 милиона души, разбирате ли колко силно е това!
Другото нещо, с което се гордея, е невероятната смелост и сила на българския войник.
Гордея се и с приноса на българския хан Тервел, който, ако не бе отблъснал арабите, не се знае каква е щяла да бъде съдбата на Европа.
И накрая, разбира се, гордея се с фолклора. Заради него България винаги ще бъде голяма духовна сила. И ще продължаваме да бъдем такава!
