Мая Бърдарова е хореограф и създател на клуба за народни танци “Жътвари” в Добрич. Животът й е свързан с фолклора още от детството, а с времето е изградила собствен и разпознаваем почерк в работата си по добруджанските хора. Кое е най-хубавото в добруджанската музика, защо възприема работата си като удоволствие, на какво се дължи все по-големия интерес към народните танци - ето какво отговори Мая на тези въпроси в рубриката ни “Пазачът на традиции”.
Още: По следите на българското село: Екатерина Терзиева и нейните пътешествия
Още: Последният сарач: Антон Тончев и неговия древен занаят
Вие сте певица, която по-късно развива интерес към хореографията. Как се случи тази промяна?
Oт 1 до 12 клас пеех в ансамбъл “Българче” във Велико Търново. И винаги съм мислела, че ще бъда певица. Когато заживях в Добрич започнах да танцувам любителски. Записах се в последствие да уча в “Черноризец храбър” хореография. Но продължаваше да бъде само хоби, нещо, с което да се разтоварвам. С времето обаче реших, че искам да основа собствен клуб. Пуснах най-обикновена реклама в радио “Добруджа”, че събирам хора, обичащи народната музика. И интересът беше учудващо голям. Дойдоха много хора, преместих се от една по-малка зала в друга и по-голяма…И така, с времето разбрах, че танците са моето нещо.
Никога не чувствам народните танци като работа, а като удоволствие. Емоцията, контактът с хората, това да предаваш на другите нещата, които знаeш - това е голямо удоволствие за мен. И в същото време да продължаваш да се учиш, защото в хореографията този процес не спира - фолклорът ни е толкова необятен.
Още: Мъжкият хор "Родолюбци" и най-дългата фолклорна щафета
Още: Радостина Йовкова и дългът към фолклора
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Създателят на “Българе” Христо Димитров: С “Де е България” ще почетем великите български герои
Какво е специфичното в добруджанския танц, онова, което го отличава от другите?
Накратко: мъжката сила. Добруджанският танц и ритуалите там са тясно свързани с бита на хората, със земеделието, със сеитбата, жътвата, с допира със земята. Затова мъжете в танците са много силно изразени. В добруджанския танц жената “краси”, а добруджанецът “гази земята”. Стойката е приседнала, “тежка”, краката са свити в коленете. И винаги може да познаеш дали танцьорът е истински добруджанец, тук тези неща са почти биологично закодирани. Широките рамене, силните движения…всичко това е повече от характерно за тази фолклорна област.
Още: Три златни медала в Япония: Как “Домейн Бойар” покори азиатската сцена
Още: Кожата като платно на художник: Илиян Лъсков и изделията на Средновековието
В добруджанския танц жената "краси", а добруджанецът "гази" земята, разказва Мая
Когато измисляте хореографията, предполагам, че трябва да спазвате една средна линия между творческата свобода и самата традиция. Как изобретявате самия танц?
Точно така - необходимо е да стоиш между двете. Правя две неща. Първото е да проучвам автентичните обичаи и ритуали в този край, обичам да ходя по места, където са запазили автентичността и характера на самото хоро и да извличам тази традиция в собствената ми работа. Второто е, че проучвам различни хореографии от миналото. Един от последните ми танци е вдъхновение от хореографа Стоил Енчев и стари записи, които гледах от 60-те и 70-те с танци, направени от него. Той не е между живите хореографи, но е оставил траен отпечатък в Добруджа. И до ден днешен в Силистра се изпълнява известният Стоилов опас. А един от последните ни танци се казва "Добруджанско веселие" и е поставен от хореографа Христо Христов. За "Жътвари" беше голяма чест да работим с него.
Също, често ходя по читалищата, където ме снабдяват със стари записи, които използвам. Всеки хореограф има собствен стил, характерни движения, с които се изразява. Собствен “почерк”, уникална творческа мисъл. И всеки добавя нещо от себе си, смесва съвременното с автентичното. Публиката не винаги долавя това, но в изкуството на хореографията то е много важно.
Прави впечатление, че интересът към фолклора, в последните десет години, се възобнови и то отчетливо; така ли е при вас в Добрич, и ако да, каква е причината?
Абсолютно. В момента имам група от 30 деца от различни училища - това не е било никога преди. Особено по време на пандемията, интересът към танците стана още по-голям. Има много млади хора, които търсят място, където да дават енергията си. И ако преди избираха повече фитнес, или други видове танци, в момента много от тях предпочитат фолклора. Другата причина е, че в България се правят все повече фестивали, на които се събират много хора и постепенно се увличат да танцуват някъде. Това ме прави много щастлива.
Интересът сред децата и тинейджърите към народните танци става все по-голям, казва Мая
Вие и вашият клуб по народни танци са винаги част от фестивала в Жеравна - един от най-автентичните фолклорни събития. С какво той е ценен за вас?
В “Жътвари” сме създали традиция всяка година да сме там, да имаме участие. Самото място е избрано много добре от създателя на “Българе” Христо Димитров. Няма обхват на телефоните, трябва да се качиш на един баир…Но това ако е първоначално неудобство, по време на фестивала разбираш, че не ти е необходимо. Атмосферата е много автентична, там съм гледала едни от най-разтърсващите фолклорни спектакли, винаги настръхвам. Представете си как 2000 души сядат с носиите на земята, запалили свещички в тъмното, за каква енергия става дума. Но не може да се опише - трябва да се види.
Мая Бърдарова и традицията на добруджанския танц
Мая Бърдарова е хореограф и създател на клуба за народни танци “Жътвари” в Добрич. Животът й е свързан с фолклора още от детството, а с времето е изградила собствен и разпознаваем почерк в работата си по добруджанските хора. Кое е най-хубавото в добруджанската музика, защо възприема работата си като удоволствие, на какво се дължи все по-големия интерес към народните танци - ето какво отговори Мая на тези въпроси в рубриката ни “Пазачът на традиции”.
Вие сте певица, която по-късно развива интерес към хореографията. Как се случи тази промяна?
Oт 1 до 12 клас пеех в ансамбъл “Българче” във Велико Търново. И винаги съм мислела, че ще бъда певица. Когато заживях в Добрич започнах да танцувам любителски. Записах се в последствие да уча в “Черноризец храбър” хореография. Но продължаваше да бъде само хоби, нещо, с което да се разтоварвам. С времето обаче реших, че искам да основа собствен клуб. Пуснах най-обикновена реклама в радио “Добруджа”, че събирам хора, обичащи народната музика. И интересът беше учудващо голям. Дойдоха много хора, преместих се от една по-малка зала в друга и по-голяма…И така, с времето разбрах, че танците са моето нещо.
Никога не чувствам народните танци като работа, а като удоволствие. Емоцията, контактът с хората, това да предаваш на другите нещата, които знаeш - това е голямо удоволствие за мен. И в същото време да продължаваш да се учиш, защото в хореографията този процес не спира - фолклорът ни е толкова необятен.
Какво е специфичното в добруджанския танц, онова, което го отличава от другите?
Накратко: мъжката сила. Добруджанският танц и ритуалите там са тясно свързани с бита на хората, със земеделието, със сеитбата, жътвата, с допира със земята. Затова мъжете в танците са много силно изразени. В добруджанския танц жената “краси”, а добруджанецът “гази земята”. Стойката е приседнала, “тежка”, краката са свити в коленете. И винаги може да познаеш дали танцьорът е истински добруджанец, тук тези неща са почти биологично закодирани. Широките рамене, силните движения…всичко това е повече от характерно за тази фолклорна област.
Когато измисляте хореографията, предполагам, че трябва да спазвате една средна линия между творческата свобода и самата традиция. Как изобретявате самия танц?
Точно така - необходимо е да стоиш между двете. Правя две неща. Първото е да проучвам автентичните обичаи и ритуали в този край, обичам да ходя по места, където са запазили автентичността и характера на самото хоро и да извличам тази традиция в собствената ми работа. Второто е, че проучвам различни хореографии от миналото. Един от последните ми танци е вдъхновение от хореографа Стоил Енчев и стари записи, които гледах от 60-те и 70-те с танци, направени от него. Често ходя по читалищата, където също ме снабдяват със стари записи, които използвам. Всеки хореограф има собствен стил, характерни движения, с които се изразява. Собствен “почерк”, уникална творческа мисъл. И всеки добавя нещо от себе си, смесва съвременното с автентичното. Публиката не винаги долавя това, но в изкуството на хореографията то е много важно.
Прави впечатление, че интересът към фолклора, в последните десет години, се възобнови и то отчетливо; така ли е при вас в Добрич, и ако да, каква е причината?
Абсолютно. В момента имам група от 30 деца от различни училища - това не е било никога преди. Особено по време на пандемията, интересът към танците стана още по-голям. Има много млади хора, които търсят място, където да дават енергията си. И ако преди избираха повече фитнес, или други видове танци, в момента много от тях предпочитат фолклора. Другата причина е, че в България се правят все повече фестивали, на които се събират много хора и постепенно се увличат да танцуват някъде. Това ме прави много щастлива.
Вие и вашият клуб по народни танци са винаги част от фестивала в Жеравна - един от най-автентичните фолклорни събития. С какво той е ценен за вас?
В “Жътвари” сме създали традиция всяка година да сме там, да имаме участие. Самото място е избрано много добре от създателя на “Българе” Христо Димитров. Няма обхват на телефоните, трябва да се качиш на един баир…Но това ако е първоначално неудобство, по време на фестивала разбираш, че не ти е необходимо. Атмосферата е много автентична, там съм гледала едни от най-разтърсващите фолклорни спектакли, винаги настръхвам. Представете си как 2000 души сядат с носиите на земята, запалили свещички в тъмното, за каква енергия става дума. Но не може да се опише - трябва да се види.
