"Мой приятел от Русия ми писа днес:
Още: Ивайло Мирчев: Има индикации, че скоро ще бъдат поискани и други имунитети
Още: Ивайло Мирчев: Мисленето е враг номер едно на Копейкиновата селищна система
- Може би това, което ще ти разкажа е показателно. Поне аз си надявам, че е показателно.
Чакам си аз на една опашка преди отварянето на един магазин. И изведнъж започва разговор между хората край мен. Не можах да повярвам, че чувам това, което чувах:
Изобщо не е ясно за какво се води тази война. Тази война е груба грешка. Тя няма нито една нормална цел. Струва ни твърде много. Не става и няма да стане ясно защо ни е всичкото това. Гинат реални руснаци и не само престъпници, а млади хора. За какво? Даже в Афганистан отиваха да се бият макар и по принуда, но смятаха, че изпълняват някакъв дълг, че не е напразно. Поне в началото тогава беше така. А сега хората умират без да знаят за какво. И виждат съвсем друга истина в Украйна – коренно различна от тази на телевизора. И така на Запад мислеха лошо за Русия и руснаците, сега вече ни презират. Нас властта ни лъже. А ние се страхуваме от нея", разказва в профила си в социалните мрежи експертът по национална сигурност Николай Слатински. И продължава:
Още: Полина Паунова за Кирил Петков: Инфантилизмът е простим до едно положение
Още: Георги Кадиев: Нищо не е научено от 2013 г.
"Върна се същия страх, какъвто беше някога. С тази разлика, че тогава имаше закони, а сега има беззаконие. Тогава имаше на кого да се оплачеш, да напишеш. Сега няма на кого! А като си помислим какви "афганци" се върнаха от Афганистан, колко от тях бяха жестоки, избухливи, склонни към всякакво насилие. Даваме ли си сметка какви "украинци" ще се върнат със стотици хиляди от Украйна, какво ни чака като общество!?
...
Вярно, хората не бяха много – десетина души. Но казваха всичкото това на глас! На глас! И никой не спореше с казаното, никой не защити войната. Никой! Ако не бях свидетел на станалото, нямаше да повярвам, че то се случва. Не издържах и аз се обадих. Казах, че за мен от самото начало това една идиотска и безумна война! Като се прибрах у дома, едва тогава се сепнах – какво ми трябваше да се намесвам в разговора?! И ми се свива сърцето досега, но и ми е хубаво, че ги казах тия думи. Мълчанието вече избива на повърхността. Не се трае вече това мълчание".
