През тази година България стана арена на много събития, повечето от които определено донесоха негативни емоции. И в политиката, и в икономиката на страната ни имаше куп скандали и афери – свалянето на правителството на Бойко Борисов заради протеста срещу високите цени на тока, СРС скандалът с Цветан Цветанов, СРС скандалът Борисов, Найденов, Кокинов, аферата с бюлетините в Костинброд, скандалът с Христо Бисеров.
Затова, както често се случва през годините, утеха ни носеха спортните успехи. И макар те да са далеч по-оскъдни, отколкото преди време, все пак българските спортисти все още блестят на световната сцена и са фактор в спортове, привличащи вниманието на огромна част от спортната аудитория по цял свят. А днес е Коледа и е редно да си спомним за един от двамата големи български спортисти, които ни радваха през цялата година.
Actualno.com избра да обърне внимание в индивидуалните спортове на успехите на номер две и номер три в класацията "Спортист на годината" - първата ни ракета при мъжете Григор Димитров и звездата ни в професионалния бокс Кубрат Пулев. Без да подценяваме победителя в класацията Иво Ангелов, смятаме, че Димитров и Пулев постигнаха успехи в далеч по-популярни спортове в световен мащаб и имената им са по-познати зад граница, а може би и в България. След обзора за Григор Димитров, дойде ред да видим как се представи Кубрат Пулев през годината.
Кубрат Пулев
Кубрат започна годината като най-добрият спортист на България за 2012 година. За него 2013-та година щеше да е годината, в която да търси двубой с човекът, който определя модата в професионалния бокс в най-тежката категория – Владимир Кличко. От самото начало на кариерата на Пулев на професионалния ринг целта беше ясна – двубой с Кличко, първо за световната титла на Международната бокскова федерация (IBF), а след това и за останалите три титли на Кличко плюс евентуален опит да бъде взета и титлата на брат му Виталий, който и сега държи най-престижния трофей в професионалния бокс – на Световния боксов съвет (WBO).
Първоначално Пулев трябваше да играе с Томаш Адамек, за да може Кличко да го забележи, но след това се оказа, че ще изправи срещу един измежду Стив Кънингам и Тайсън Фюри. Появи се и вариант Пулев директно да излезе срещу Кличко, но това беше в сферата на пожеланията - защото в бокса винаги първо се гледа маркетинга, а нашето момче все още не беше натрупало необходимата доза популярност, за да влезе в полезрението на Кличко.
В началото на март се появи информация, че Дейвид Хей, който беше считан за най-сериозният противник на братята Кличко в последните години, иска мач с Пулев. В крайна сметка обаче Хей предпочете Мануел Чар. Пулев вече търсеше усилено известен боксьор, който да победи и да затвърди първото си място в класацията на IBF, за да притисне Кличко и украинецът да бъде принуден да се срещне с българина.
Съперници обаче липсваха. Американецът Брайънт Дженингс не пожела да боксира с нашето момче, защото парите за очакващия го бой му се видяха малко. Дженингс обаче беше само един от петимата възможни опоненти, които се уплашиха от Кобрата. В крайна сметка обаче Пулев получи своя мач – срещу американеца Тони Томпсън – Тигъра, който беше номер 4 в класацията на IBF и на два пъти беше играл за титлата в IBF с Кличко, записвайки две загуби.
На 24 август Кубрат най-сетне излезе на ринга и показа, че Кличко има защо да се опасява от него. Кубрат победи Тони Томпсън по точки, като напълно превъзхождаше опонента си, който обаче се оказа с дебела глава и издържа на боя без да падне в нокаут.
След победата над Тигъра Пулев вече нямаше как да бъде пренебрегнат и Кличко трябваше да му обърне внимание. Владимир обаче имаше друга задача – защита на титлата във WBA срещу Александър Поветкин. Едва ако Кличко успешно свършеше тази работа, можеше да става въпрос за мач с Пулев. На 6 октомври Кличко показа, че все още е големият фаворит в тежка категория и се разправи с Поветкин. Междувременно Кубрат получи още едно признание за силата си – второ място в класацията на boxrec, като пред него беше само Владимир Кличко, а Виталий остана трети – но той отдавна вече се беше съсредоточил в политиката.
Психологическата игра преди очаквания вече двубой между Кличко и Пулев обаче оставаше сложна. Владимир така и не поглеждаше към българина, но Кубрат знаеше добре, че това не може да продължи вечно. Затова и си намери съперник за мач в края на годината – Джоуи Ейбъл. На 14 декември Кубрат размаза американеца и показа за пореден път, че Владимир Кличко не може вечно да се крие. Още повече, че Владимир беше посочен за наследник от своя брат Виталий.
2013-та година изтече, без да е ясно кога би се състоял мач между Владимир Кличко и Кубрат Пулев. Но в края на годината мениджърът на по-малкия Кличко заяви в прав текст – Владимир ще трябва да играе с Кубрат. А това дава надежда, че догодина, може би през лятото, мач ще има.
