От предговора към книгата „Животът на класиката”
Израснах с класиката. Може би бях девет-десетгодишен, когато посегнах към нея – първо към романите на Александър Дюма, Уолтър Скот и Р. Л. Стивънсън, после към тези на Балзак, Дикенс, Жорж Санд, Стендал, Мопасан, Зола, Текери и Томас Харди. Жадно поглъщах преведената класика дотогава и до завършване на гимназията бях изчел почти всичко, достъпно на български.
Четенето роди в мен библиофила. Хубавите книги тогава бяха дефицитни – най-доброто от класиката и от съвременната преводна и българска литература свършваше още в момента на получаването в книжарницата, имаше опашки за книги, сърдити клиенти, че не са успели да си купят желаната книга. Но аз бях късметлия. Управителката на една от големите книжарници в родния ми град Ловеч явно е забелязала необичайния ми за едно хлапе интерес към книгите и литературата и стана така, че за мен винаги имаше всяка книга, която исках да прочета и да имам. И тъй като книжарницата се намираше срещу училището, в което учех, голяма част от времето си прекарвах в нея – помагах при получаването на нова стока и при продаването и слава Богу, никой не е погледнал тогава на това като на експлоатация на детски труд, дори напротив, получавах отличия и награди от окръжното „Книгоразпространение” и се превърнах в своеобразен специалист, до който се допитваха за мнение и оценка... Така израснах сред книгите – в книжарницата, вкъщи, поглъщайки до късно среднощ поредната нова книга, или в училище, четейки в скучните часове книга, скрита тайно под чина, което все пак не ми попречи да завърша училище с медал за отличен успех. Същото продължи и в казармата, където отнесох не едно наказание, че по време на наряд чета книга. После някак естествено дойде и следването в Софийския университет, в специалността „Българска филология”, която ми изглеждаше най-свързана с това, което най-много обичах – книгите. И категорично избрах тази специалност, а не много по-желаната „Право”, за която с оценките си от изпитите спокойно можех да съм в челото на списъка на приетите. Така поех по пътя си – по моя път, а не по онзи, който ми сочеха родителите и близките. Затова се чувствах в свои води по време на следването. Първите си публикации като литературен критик направих още в края на първи курс, имах късмета да публикувам още като студент свои статии, изследвания и рецензии в най-престижните литературни и научни издания, станах председател на университетските кръжоци по литературна критика и историческа поетика на българската литература…
В живота няма случайни неща. Който търси, намира. Който силно иска, получава. Въпросът е да откриеш кой е твоят път. И тръгнеш ли по него, ще се натъкваш на неща, които ще ти помагат или ще те спъват, но при всяко положение те ще са опитът, който ще ти е полезен по пътя напред.
Да, в живота няма случайни неща, макар че наглед случайни обстоятелства те тласкат по твоя път, за който винаги си мечтал. Така преди десет години се превърнах в издател, с всички предимства, свобода и ограничения. Свободата днес е в избора ми като издател – да издавам това, което ми харесва (поезия, класика, руска и скандинавска литература, исторически книги, учебни помагала по български език и литература, които действително да помагат на учениците и да правят за тях изучаваните произведения разбираеми, интересни и достъпни). Всъщност в каталога на „Персей” класиката заема особено важно място – от една страна, чрез книги, провокиращи с други очи да прочетем шедьоврите на българската поезия (Пенчо Славейков и Мара Белчева, Яворов, Дебелянов, Евтим Евтимов), а от друга страна, чрез поредицата „Световна класика”, помагаща да бъдат преоткрити вдъхновяващи творби на популярни класици като Оскар Уайлд, Ф. Скот Фицджералд, Б. Перес Галдос, В. Бласко Ибанес, както и на останали непознати на българския читател не по-малко стойностни автори като норвежеца Трюгве Гюлбрансен, финландеца Юхани Ахо, датчанина Йенс Петер Якобсен, ирландеца Джордж Мур, англичанката Елизабет Гаскел… Така българската и световната литературна класика продължават да са в сферата на интересите ми като читател, издател и изследовател (или, по-скоро, популяризатор).
Класиката затова е класика, защото живее чрез диалога си с читателя, съществува заради интереса на тези, които след десетилетия и векове посягат към нея, за да се докоснат до непреходното й въздействие. Дано тази книга ви накара да прочетете нещо, което сте пропуснали, или пък да посегнете отново към любимо класическо произведение и да го преоткриете, прочитайки го през оптиката на наученото и собствения си житейски опит. Защото с четенето класическите творби възкръсват като феникс, съживяват се от всеки нов прочит. А именно в това е животът на класиката…
