По случай деня на българската писменост и култура - 24 май, днес в Actualno.com, уважаеми читатели, ще откривате откъс от книга или представяне на произведение. Ще имате възможност да се запознаете и с нови заглавия на български автори. Помислили сме и за най-малките, чиито родители ще могат да им прочетат откъси от произведения и стихотворения за деца. Защото българщината трябва да пребъде! А книгите са най-високата и непреодолима стена от крепостта, която пази човешкия дух.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Христо Смирненски (Христо Димитров Измирлиев, от Смирна - другото име на град Измир) е изтъкнат български поет. Основна тема в творчеството му е социалната несправедливост. Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Отива си от този свят на 18 юни 1923-а на 24 години.
РАПОРТЬОР
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
— От вас искам: две самоубийства, един атентат, едно убийство, една смърт от мизерия, 2—3 кражби и още няколко работи от същия род — казва редакторът.
— Но как?! Аз не съм престъпник... Най-многото, което мога да извърша, това е едно самоубийство, а вие искате две... Колкото за убийствата и кражбите — не се наемам! — викам аз и отчаяно мачкам шапката си.
Редакторът поглажда острата си брадичка, усмихва се снизходително и ми пояснява работата:
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
— Наистина, познава се, че не сте се занимавали друг път с подобни работи. Обаче вий криво сте ме разбрали.
Той се впуска в дълги разяснения и аз разбирам, че не е нужно нито да се самоубивам, нито да крада, нито да върша покушения: перото ще вади хляба ми, а не револверът...
*
Вървя по улицата. Днес съвсем ми не върви. Ето 6 месеца, като съм на служба, и винаги доставям сведения, в излишък даже, за всевъзможни сензации, обаче днес нито най-малка, нито най-обикновена случка! Сякаш светът е поумнял... Още два часа ми остават на разположение! Не, необходимо е поне едно убийство! Да! Хайде бе! Ти, с вдигнатата яка, извади револвер и застреляй ей онзи господин с бомбето. Хайде де! Дръпнеш спусъка: бум — човекът пада, аз изваждам бележник и молив и най-точно отбележвам всичко... Голяма работа! Хайде де! Човекът с вдигнатата яка влиза в една обущарница. Мерзавец! Страхливец! Господинът с бомбето най-спокойно продължава своя път... Дявол да го вземе! Няма и няма! Изведнъж до ухото ми достигат тъпи, глухи звукове. Не ще и съмнение! Това са револверни гърмежи. Тичам по посоката, откъдето долитат гърмежите... Мисля си: семейна сцена. Бащата пиян. Жена му го нагрубява. Той кипва, дръпва чекмеджето на масата, вади револвер и бум… Жена му пада.
"Божичко" — пищи тъщата! Бум — и нея... Тича големият син... Бум — пада и той... Ужас, кръв... сензация...
Хиляди дяволи! Пак нищо. Една слугиня изтърсва някакъв килим.
Пак вървя. В джоба ми има само един лев. Изваждам лева и го подавам на едно циганче и му казвам:
— Я иди плесни един шамар на онова момче!
Изваждам и бележника и чакам резултата. Циганчето ще го удари. Момчето ще го ритне. Ще се намеси господин, втор, трет... цяла навалица. Препирни. Двама се сбиват и т. н. Циганчето грабва лева, тича към момчето, обаче изведнъж свива по напречната улица. Ах, вагабонтинът! То ме изигра...
...Не върви и това си е! Видя се, че днес нищо няма да се случи... Редакторът ще се сърди. Може би ще ме уволни! Пък нека ме уволни. Ето Гошо се завърна. Той обеща в неделя, непременно в неделя да ми върне 200 лева, които ми дължи... С тези пари ще проживея, докато си намеря друга работа... Но каква е тая навалица? Тичам. Изморен кон паднал. От устата му тече пяна. Навярно ще умре... „Напоследък каруцарите са надминали тигрите със своята жестокост.Така днес на„Мария Луиза“ един кон умря в най—жестоки мъчения благодарение...“
— Настрана, настрана! — вика тьлпата.
Прекъсвам писането и поглеждам — проклятие!
Конят станал. Що му трябваше да става! Нали по-добре щеше да бъде, ако беше се отървал?
Пак крача. Ето една бабичка се плъзва. Изваждам бележника. Навярно няма да стане. Но и тя става...
Нямам късмет и туйто.
— Какво? Самоубийство ли? Чакайте!... Дайте път!
— Самоубийство ли? — питам една слугиня.
— Да, студенто се самозастреля!
— Браво, браво! Така трябваше! Много хубаво направил — викам аз, прегръщам слугинята от благодарност и хуквам по стълбите...
— И ти няма да свършиш по-добре! Още сега не си тамам — измърморва слугинята.
Влизам в стаята. Бележникът е в ръцете ми. Разбутвам навалицата. Лицето ми свети от радост, обаче изведнъж краката ми се подгъват. Не успявам да се задържа и падам на едно канапе... Самоубиецът Гошо — Гошо, който умря, в неделя щеше да ми върне 200 лева, Гошо — единственият човек, който ми дължеше. Ах, защо не беше се самоубил в понеделник!
Някой ме поръсва със студена вода.
— Какво ви стана? — пита ме разплакана женица...
— Нищо, зле...
— Можете ли да ми кажете как се казвате, какъв сте на покойника, откога го познавате и какви според вас са мотивите на самоубийството? — пита ме млад, добре облечен господин.
— Защо ви е нужно това?... Кой сте вий?
— Аз съм рапортьор...
— По дяволите и аз, и вий!
Началото на 24 май поставихме с откъс от "Нестинарка" на Бистра Спасова.
С "Покаяние" на Пейо Яворов продължихме тук!
С "Черната песен" на символиста Димчо Дебелянов се запознайте тук!
Ето я и "Молитвата" на Атанас Далчев!
Йовковата "Албена" не престава да вълнува
"Самодивските скали" на Елин Пелин
"Господи, колко си хубава" по Христо Фотев
