Според библейската традиция Соломон е най-мъдрият от царете на древен Израел. Господ му дава възможност да разпознава кое е доброи кое зло и да построи храм, който да възпроизведе на Земята съюза между божественото и човешкото. В Ранното средновековие и през следващите столетия всеки символ, който е свързван със Соломон, е синоним на нещо престижно, магично и напълно позитивно.
Заедно с други популярни символи, като кръга и спиралата, Соломоновият възел е един от най-старите и най-широко разпространените – познат е още по времето на пещерните хора на много отдалечени едно от друго места; използван е и от всички големи цивилизации като римската, германската, юдейската, ислямската, индийската и африканската. Много популярен е и сред ранните християни, като примери и фрагменти от този символ са открити в различни ранни римски базилики. Знакът достига апогея на своето използване в келтското изкуство, което се характеризира с различни възли, вълни и усукани форми. Предполага се, че римляните го разпространяват сред келтските племена скоро след първите си контакти с келтската култура.
Соломоновият възел се състои от два елемента, обикновено две връзки под формата на удължени пръстени, придобиващи през Средните векове формата на щит, правоъгълник или остра арка. Възелът символизира неразривната връзка между два елемента – в библейски план, връзката между Бога и избрания от него народ – и е лесно разпознаваем знак на старинната тайна парола „„долната част е като горната и горната е като долната“. Основна характеристика на възела е абсолютната симетрия между горната и долната част, между лявата и дясната: независимо от коя страна го погледнете, той запазва вида и значението си.
