"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.
А ето и днешният нов откъс:
Спомените я пренесоха в съня й. Видя се да кръжи, обляна от лъчите на слънцето, с разперени ръце и развят перчем, край едно живописно облаче. Озонът на детството в първия момент я задуши, изду я като балон, но тя бързо свикна и започна да се забавлява. Поемаше и изпускаше свежия въздух и се стрелкаше ту нагоре, ту надолу. Спусна се ниско над селската къща в полите на Балкана, където беше преминало детството на баща й. Просторният двор, зеленчуковата градина, десетките дръвчета с ябълки, сливи и круши, бостанът край малката планинска река, осеян с дини и пъпеши. Тук, на прохлада, най обичаше да прекарваше дните си през летата, когато оставаше за дълго при баба си и дядо си. Беше много горда, че се бе научила да троши дините с лакът, съвсем като големите момчета от селото, после изгризваше вътрешността, останалото носеше на животните, така я бе научила баба й.
Кацна на големия орех да си почине. Както някога, така и сега оттук се виждаше всичко. На бърз кадър се извъртяха баба й, която все нещо шеташе, животните, които се прибираха от паша, конят, който с големите си кафяви очи високомерно ги наблюдаваше, дядо й, който се връщаше от нивата. И тя – която с нетърпение го очакваше, за да чуе новата приказка, измислена от него специално за скъпата му внучка. Любима й беше тази за Обърканото царство, особено началото, макар да беше тъжно.
„На престола царувал Цар Гол Охлюв и никой нямал право да бъде по-голям от него. Животните се стрували да пораснат.
В царството били разменени местата на деня и нощта. Денем животните спели, а нощем работели. Също така, вместо да плачат, се смеели, а вместо да се смеят – плачели. Падал голям смях.
Отдавна никой не влизал и не излизал от границите на царството.
Нито пък птици прелитали над него. Нямало птици в царството, защото никой не помислял да лети.
Нямало и риби в реките и езерата на Обърканото царство. Пък и за какво са рибите, когато повечето животни така умеели да мълчат като риби, така били овладели езика на рибите, че се разбирали от половин бездума. Така викали на думата тук – Бездума.
- П-п-п…- и ставало ясно Това.
- П-п-п… - и ставало ясно Онова.
- П-п-п… - и нищо не ставало ясно.
- П-п-п… - и ставало ясно, че нищо не е ясно.”
Постоянно питаше дядо си да й обясни какво означава Бездума. Той й обясняваше, а тя веднага забравяше и пак го питаше.
Отново не можа да си спомни значението.
В този миг озонът на детството отново я изду, както й преди, като голям балон, а ветровете я задухаха в различни посоки.
Изведнъж тя изгуби управлението на съня и започна да се мята насам и натам. Полетя без посоки и уплашено се вкопчи във възглавницата си.
...
- Събуди се!... Сънуваш, събуди се!
Някой здраво я раздруса. Макс, нейният вече пълнолетен син, се бе вмъкнал в леглото й, като я притискаше, целуваше и си играеше с нея като малко дете, както правеше до преди няколко години. Сетне отношения им станаха по-сдържани, после той прехвърли наследствената любвеобилност към новите жени в живота си. Това, което се случваше в момента, беше толкова забравено и неочаквано, че Теди не отвори очи, за да удължи удоволствието. Докато не изпита болка. Синът й я бе ощипал на любимото си място, малко над лакътя на лявата ръка, както често някога постъпваше, в пристъпи на особена любов разбира се. Тя изпищя, но не помръдна. Беше готова да бъде изтърпи всичките му капризи, само и само играта с нейното пораснало момче да продължи колкото се може по-дълго.
Младежът обаче се надигна и я отви.
- Хайде, ставай!
Теди бавно се надигна, разтри очи.
- Моля те, още съм сънена!
- Наближава девет, никога не си спала толкова до късно. Но ти е простено… Не мога да повярвам, направо е супер!
Тя учудено го погледна.
- За какво говориш?
- Изпила си цяла бутилка вино, сама. Значи ти е било гот. А защо? Да позная ли?... Естествено – защото си чатила с Радикалния. Яко!
Постепенно тя навърза нещата. Изморена и пийнала, късно вечерта е легнала, без да изгаси компютъра. Любопитният Макс е видял бутилката, после е надзърнал на екрана.
- Гаджета ли сте? – весело попита синът й. – Той е по-млад от теб, но пък ти още ставаш.
- Спри да ръсиш глупости! Иначе, казала съм ти – гласът ти никога няма да мутира. – Това беше стара тяхна закачка, на която той в началото се връзваше, а тя умираше от смях.
- Не се измъквай. Откъде познаваш Радикалния?
- Запознахме се вчера, направих го по молба на Боби… А ти?
- Радикалния е рядък екземпляр. Много е популярен. Особено в емигрантските форуми, където се събираме най-вече тийнейджъри. Гърлите са луди по него!
- Помолила съм те да не наричаш момичетата така, а ти го правиш нарочно, за да ме дразниш.
Макс не й обърна внимание. Беше се заел да оправи леглото й, което се случваше за първи път. Теди незабележимо се доближи до него и го помириса. Усети нежния, леко тръпчив аромат на един от новите продукти на “Swissline”, специална серия клетъчна козметика за момичета с вкус и възможности. Какво пък, по-добре да прекарва нощите си с тях, отколкото с момчета. Вторият вариант криеше редица рискове – наркотици, кражби на автомобили и надбягвания, а за най-лошото не смееше и да си помисли. Синът на една от колежките й бе хомосексуалист и двете понякога открито говореха за това. С ума си Теди беше приела възможността подобна неприятна изненада да споходи всеки родител, но тайно се надяваше да не е в това число. Беше проучила до девето коляно не само собствения си род, но и този на бившия си съпруг. Направените анализи я успокояваха, даваха й надеждата, че в семейството й всичко ще бъде наред. Огледа го, беше висок и атлетичен, с изразени мъжки черти и леко къдрава кестенява коса, която допълваше кафявите му очи, навярно момичетата здравата си падаха по него. Още веднъж се доближи до Макс и го помириса, нямаше съмнение, от него ухаеше на млада жена.
Той я усети и рязко се обърна.
- Какво има?
- Нищо, какво да има… Радвам ти се, за първи път оправяш леглото ми. Благодаря ти! Надявам се да се случва и за в бъдеще.
- Много искаш.
- И какво му е толкова популярното?
- На кого?
- На този – Радикалния?
- Пълен дивак, антиглобалист, постоянно говори за революции, обикаля света, участва в „Окупирай Уолстрийт” и разни други движения, поства тук и там, има собствен блог… Такива работи.
Теди тръгна към банята, синът й я последва и се вмъкна с нея, не спираше да й говори. Тя нежно го изблъска в коридора.
- Отдавна се къпем отделно, Макс. И доколкото разбирам, вече има кой да ти сапунисва гърба.
- Ревнуваш ли?
Почуди се какво да му отговори.
- Да, ревнувам. Всяка майка ревнува. И знаеш ли защо?
- Защото всяка майка обича сина си толкова силно, че понякога не е в състояние да контролира чувствата си, което не я оправдава… Нататък го забравих.
- Благодаря ти и затова, което си запомнил! А сега ме остави да се изкъпя.
- Искам и ти да запомниш нещо. Мога и сам да си сапунисвам гърба – отвърна й той. Преди да излезе и тресне театрално вратата зад себе си, допълни: – Всички жени ревнуват по един и същ начин.
- Рано си го разбрал – рече тя, той вече беше отвън.
След малко двамата седяха край малката масичка в хола и пиеха кафе. Теди остави чашата си, помълча за миг и се обърна към Макс.
- Какво е твоето мнение за тези неща?
- Кои неща?
- Знаеш какво имам предвид?
- Не. Предполагам, че не ме питаш за гаджето ми, секса, наркотиците и разни други простотии, за които вече достатъчно сме говорили и сме се разбрали веднъж завинаги.
- Не са простотии. И не питам за тях.
- Тогава? Радикалния ли имаш предвид?
- Да.
- Този тип не ти излиза от ума. Май ще изляза прав.
- Вече ти казах – говориш глупости!
Макс се разсмя.
- Това беше шега. Но не спираш да мислиш за него.
- Защото ми е интересно, защото се безпокоя, по-точно казано.
- За какво?
- За теб.
- За мен?
- Отговори ми честно. Свързан ли си с цялата тази завера?
- За първи път чувам тази дума, макар от дете да ми говориш на нулски. Би ли ми я обяснила?
- Означава „конспирация”.
Макс отново се разсмя, личеше му, че се забавлява и това правеше Теди щастлива. Отдавна двамата не бяха се чувствали така открити един към друг, така близки.
- Искаш да кажеш, че Радикалния е конспиратор? Това не е новина за никого. Както и че се готви да сменя властта в Нулиа.
- Това значи, че го знаят и в полицията, не само швейцарската, но също и в Лондон, Париж, навсякъде. Разбираш ли?
- И какво от това? Радикалния не е терорист, нито сериен убиец. Ти се страхуваш от сянката си, мамо! Можех да те разбера, но ако живееш в Нулиа. Успокой се!
Теди въздъхна, в думите на сина й имаше логика, но нещо я караше да бъде нащрек.
- И все пак, Макс… Не ми отговори, какво общо имаш с всичко това?
Макс я погледна право в очите.
- Напоследък често разговарям по скайпа с баба и дядо, със сестра ти и нейното семейство… Мъчно ми е за това, което преживяват, искам да им помогна!
- Макс! Ти си чувствителен човек, радвам се, че мислиш така! Но…
Той разпалено я прекъсна:
- Не си помисляй да ме разубеждаваш!
- Просто ти питам – с какво можеш да помогнеш ти?
Макс се замисли, отговори след кратка пауза.
- Понеже не зная точно с какво, затова слушам него.
- Слушаш него? Този човек очевидно е някакъв гуру за вас. Да не се окаже…
Младежът отново я прекъсна:
- Че може да ни манипулира – това имаш предвид, нали!?
Теди не отговори веднага.
- Добре, Макс. Може и да не съм права. Дай ми един пример, само един пример за онова, на което ви учи.
Синът й сякаш беше очаквал този въпрос.
- Наскоро изпрати писмо до всички и ни посъветва да си намерим работа, вместо да си губим времето. Това достатъчно възпитателно ли е, според теб?
Видът й показа, че отговорът я удовлетвори.
- Тези пари ще ни послужат за пътуването през следващото лято.
- Какво пътуване? – Теди настръхна.
- Решили сме всички заедно да посетим нашата родна страна… Защо ме гледаш така?
- Защото… Всъщност… Ти си пълнолетен, сам решаваш… – направи дълга пауза. – И къде смяташ да започнеш работа?
- Вече започнах. Сервитьор съм в една дискотека, всеки петък и събота.
- Работиш, значи?... И нищо не си ми казал!
- Не сме се виждали… Има ли нещо лошо в това, което правя?
- Напротив. И те поздравявам!
При този отговор Макс целият грейна от щастие.
Теди почувства нарастваща симпатия към снощния си събеседник. По нейните стандарти това, което правеше с младите си почитатели, като цяло заслужаваше уважение. Но добре знаеше, че дяволът се крие в подробностите.
Макс продължи:
- Страхувах се това, че работя, да не те накара да се почувстваш неудобно пред останалите родители.
- Откъде-накъде? Хубаво е, че се трудиш. И разбира се, твое право е да похарчиш спечелените пари както искаш, включително и да пътуваш до Нулиа… – Не можеше повече да премълчава, но не биваше рязко да се противопоставя. – Зная, че отивате там, за да гласувате. Моля те да стоиш настрана от тази конспирация! Не бива да се месиш в работата на една чужда държава!
- Тази „чужда” държава е моята родина!
- Слава богу, ти си роден тук, Макс, и си швейцарски гражданин. Не можеш да гласуваш в Нулиа.
- Решил съм да поискам двойно гражданство.
Това надмина всякакви очаквания.
- Какво? Ти си луд! – тя стисна зъби, за да не избухне, трябваше да се опита спокойно да го убеди, макар да знаеше че синът й щеше да направи каквото е решил. – Сам каза, че редовно се чуваш с роднините си, знаеш каква е ситуацията там. Изборите догодина може да се окажат опасни, това не е компютърна игра… Защо си усложняваш живота, Макс? Твоят глас няма да промени нищо!
- Вече съм решил. Радикалния има следната мисъл:„Ако си мислиш, че от теб нищо не зависи, оставяш всичко да зависи от лошите”. Искам да ми кажеш честно – прав ли е?
Неочаквано Теди изненада и самата себе си.
- Добре. Аз ще гласувам.
Синът й извика от радост:
- И ти ли – жестоко!
- Ще го направя заради теб. Един от семейството е достатъчен.
Макс се наведе към майка си.
- Не прави това заради мен, а заради себе си. Тогава ще те обичам повече.
Теди знаеше, че не беше права да го притиска по този начин, но това бе последният й отчаян ход. Синът й продължаваше да я гледа в очите. За първи път тя осъзна, че пред нея стои истински мъж, твърд и решителен. Той знаеше, че владее положението и следващите му думи бяха казани тихо, но категорично.
- Съгласен съм, нека е един от семейството. Аз участвам, а ти, ако искаш, остани настрана.
Не й оставаше никаква друга възможност.
- Макс… Ще бъда там, където си и ти.
Мъжът пред нея за миг се изпари и синът й, както преди малко, грейна от радост и изкрещя с висок глас:
- Супер си! Така те искам!... Ще кажа на всички каква майка си!
После я сграбчи, тя се остави в прегръдката му объркана и щастлива.
Стана както предсказа Радикалния. Очевидно, че този човек, навярно и другите край него, в бъдеще щяха да играят важна роля в отношенията й с Макс. Семейството вече не беше същото. Влагата в очите й говореше за вълнението, което изпитва, както и за безпокойството от предстоящото занапред.
Теди незабележимо изтри сълзите си, целуна Макс и започна да се облича за работа. Щом беше готова, се обърна към него, като се опитваше да изглежда делова, и попита:
- Ще се прибираш ли довечера?
- Зависи.
- Просто питам.
- Мислиш ли да си чатиш пак?
- Може би. Обещала съм на Боби да се чуя с още двама.
- Ще ми кажеш ли кои са?
- Дипломата и Пророчицата. Чувал ли си ги?
- Разбира се. Другите двама ръководители на „Освобождение”.
Тя замълча за миг. После продължи, без да издава чувствата, които все по-силно бушуваха в нея.
- Имаш си постоянна приятелка, знаеш толкова много нови неща… Макс, защо не споделяш с мен?
- Ти искаше да бъде така, поне не направи нищо, за да бъде иначе.
Тя дълбоко въздъхна. Усети, че някой я наблюдава. Костенурката. Отново беше в дома им, в стъкления съд, недалеч от компютъра, до този момент с нищо не издаде присъствието си. Обърна се отново към сина си.
- Кажи ми – какво не ти харесва в мен, ама честно?
- Две неща… Първото – прекалено си взискателна и никога не отстъпваш.
Максим замълча.
- Ето, днес отстъпих. И второто?
- Рядко се виждаме.
- Тук вината не и ли и на двама ни?
Макс не отговори директно.
- Закъсняваш. Трябва да тръгваш!
Когато не му изнасяше, синът й много приличаше на самата нея, помисли си Теди. Никак не й се излизаше точно в този момент. Без много да мисли, седна на стола и започна да съблича връхната си дреха. Той скочи от мястото си, повдигна я и обратно нахлузи якето й. Поведението й видимо го развеселяваше.
- Какво правиш? Обърка се – ти не се връщаш, а тръгваш работа… Довечера ще те чакам.
После я изведе като малко дете на стълбището и я целуна.
- Приятна работа!... Обичам те, мамо!
- И аз, моето момче! – отвърна му тя, едва сдържаше вълнението си.
Щом остана сама и чу щракването на резето, ревна с глас. Слава богу, на площадката нямаше никой.
__
Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).
Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки.
