Отъкс от "Мляко и мед" от Рупи Каур

***

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

майка ти

има навика да

изсипва отгоре ти повече любов

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

отколкото можеш да носиш

баща ти винаги отсъства

ти си война

граница между две държави

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

невинна жертва

парадоксът който ги събира двете

и едновременно ги разделя

***

той прошепва обичам те

само когато плъзва ръцете си

под ластика на

бельото ти

това е моментът в който трябва

да осъзнаеш разликата

между желанието и нуждата

може да желаеш това момче

но със сигурност

нямаш нужда от него

убедена съм че съм те превъзмогнала. толкова съм сигурна че има утрини когато се събуждам с усмивка на лицето и ръце притиснати една о друга в благодарност на вселената че те е изсмукала от мен. благодаря на бога се провиквам. слава богу че си тръгна. не бих била империята която съм днес ако ти бе останал.

но понякога.

понякога има нощи в които си представям какво бих направила ако ти се върнеш. как ако влезеш в стаята в същата секунда всяко ужасно нещо което някога си правил ще изхвърчи през най-близкия прозорец и цялата любов ще се възвърне. ще се излее през очите ми сякаш никога не си е тръгвала. сякаш се е упражнявала да бъде тиха през всичкото това време за да приветства завършването ти с такава сила. може ли някой да ми обясни как. как дори когато любовта си тръгва. тя не те напуска. как дори когато съм отминала толкова далеч след теб. пак толкова безпомощно се връщам.

***

да не си помисли че съм град

достатъчно голям за бягство през уикенда

аз съм малкото градче в полите му

онова за което не си и чувал

а винаги минаваш през него

тук няма неонови светлини

нито небостъргачи или статуи

но има гръмотевици

аз карам мостовете да треперят

аз не съм бързата храна която купуваш на улицата а домашен конфитюр

толкова гъст че да изтрие спомена за най-сладкото

което устните ти ще докоснат

не съм полицейските сирени

а пукотът на огъня в камината

ще те изгоря а ти пак

няма да отместиш поглед

защото ще изглеждам толкова красива когато го направя

че руменината ще обагри бузите ти

аз не съм хотелска стая аз съм дом

не съм чашата с уиски която искаш

а водата от която имаш нужда

не идвай при мен със своите очаквания

и не се опитвай да ме превърнеш във ваканция