Вечерта на 16 юни 2016 г.
Журналистите Халед ал Иса и Хади Абдалла се връщат към мястото, където живеят в сирийския град Алепо. Денят е бил тежък – малко по-рано са отразявали поредните въздушни удари над жилищни райони в раздробения град. Точно когато влизат в сградата, където е и офисът им, се задейства бомба. Взривът изхвърля Хади и Халед назад. Двамата изпадат в безсъзнание, Хади е сериозно ранен в крака, скулите му са хлътнали навътре от експлозията. Халед е в тежко състояние – кръв тече от главата му, която е била ударена от шрапнели.
Онзи, който е поставил бомбата, е искал журналистите да бъдат убити на място, но взривът не изпълнява целта си и приятели успяват да откарат Халед и Хади в болница. По-късно те са преместени в турския град Антакия.
Хади Абдалла е 29-годишен жител на Хомс и местен журналист. Той продължава да е жив, въпреки че вече е участвал в цяла поредица от военни операции. Но 24-годишният Халед ал Иса от град Кафр Набул почина на 25 юни, след като шрапнел засегна мозъка му. Два дни преди смъртта му имаше предложение той да бъде откаран в германска болница, но Германия отказа да издаде нужните документи.
За повечето хора извън Сирия работата на тези двама журналисти е далечна и непозната. Иса е малко или много част от статистиката, още една жертва към останалите над 500 000 сирийци, загинали през последните години в гражданската война в страната. Нямаше статии, посветени на Хади Абдалла или Халед ал Иса, в големи международни издания. Може би някой ще каже, че не е възможно да се проследи съдбата на всеки журналист, убит в тази война, но това не е оправдание. Още повече когато работата на хора като Халед и Хади и техните кадри са важни за отразяването на конфликта и за документирането на ставащото в Сирия, за да може то да бъде запомнено от историята.
Халед ал Иса беше един от най-добрите оператори и фотожурналисти в Сирия, а неговата работа – без да се знае публично – беше важна за новинарски агенции по цял свят поради факта, че в Сирия намиращите се на терен журналисти се броят на пръстите на едната ръка. Може и в световен мащаб да не е имало признание за работата му, но онези, които ежедневно се сблъскват с войната и нейните последици, знаят какво означават кадрите, направени от него.
След смъртта му в няколко града в Сирия стотици излязоха по улиците, носейки снимки на журналиста в чест на работата му. Халед ал Иса работеше също с Раед Фарес, активист и организатор на протести в Кафр Набул. От улично изкуство до ежеседмични демонстрации, радио, кино и обществени услуги активистите от този малък сирийски град показваха на света сърцето на бунта в Сирия. Раед и неговите приятели направиха всичко възможно да кажат на хората извън страната, че са живи и продължават дейността си както в първите месеци на революцията, когато все още имаше само протести, а за радикални групи никой не беше и помислял. По-късно, през 2012-а, именно радикалите бяха първите след режима на Башар Асад, които атакуваха активистките мрежи, публично екзекутирайки лидерите на протестите в Северна Сирия.
Хора като Халед ал Иса, Хади Абдалла и Раед Фарес вярват в ненасилствената съпротива и гражданското участие и те все още са там, въпреки опитите да бъде забравено за тях. Тези хора не са глупаци. Те съзнаваха, че са игнорирани, но продължиха работата си не само защото са професионалисти, а и заради националното и общностно чувство, че ставащото в страната им трябва да бъде известно на всеки, извън нея.
Халед, както и всеки, работил с него, знае какво е да срещаш мълчание. Аз лично познавам това усещане за самота. Сирийският конфликт показа най-грозните, най-несправедливите и лицемерни страни на човечеството днес. Войната доказа, че международната общност не е готова да приеме човешките права сериозно, въпреки че винаги е готова да говори за тях.
Конфликтът в Сирия изложи на показ Съвета за сигурност на ООН, който действа единствено въз основа на политическите интереси на избрани световни сили. Международната общност първоначално се направи на приятел на активистите в Сирия, но след това им обърна гръб, когато имаха най-голяма нужда. Войната показа и корупцията в самите бунтовнически групи, които за лична облага бяха готови да предадат на властите неудобните журналисти и активисти.
Имах честта да познавам работата на Халед ал Иса. Познавам работата и на Хади Абдалла. Без тях някои от най-важните събития в Алепо и региона нямаше да излязат наяве. Буквално и без да пресилвам. Ако не беше камерата на Халед и репортажите на Хади Абдалла, нямаше да разберем много от онова, което стана в този някогашен икономически център на Сирия, град Алепо.
Така и не се разбра кой е поставил взрива пред дома им, нито кой седи зад това нападение. Само седмица по-рано и двамата оцеляха след въздушен удар. Може да е режимът, може да са радикали или негативно настроени бунтовници. Те рискуваха живота си. Заради това, че са журналисти и са избрали ненасилствената съпротива.
Заради тях и всички, които загинаха, вярвайки в идеали, трябва да не забравяме един от най-кървавите конфликти в модерната ни история и защо изобщо избухна той.
