• 12 •
ОТ ЗЕМЯТА ДО МАРС
Озадачен, предаден, но и триумфиращ
НЮ ЙОРК, ЩАТ НЮ ЙОРК, 1895 г.
Марсоходът Perseverance каца на планетата Марс на 18 февруари 2021 г. със задача да търси органически белези за наличието на микробиален живот. От момента на изстрелването му до кацането след осеммесечен полет роувърът поддържа постоянна връзка с НАСА посредством „безжична комуникация“, и по-точно казано – посредством безжичната комуникация на Тесла.
През април 1896 г. – малко повече от година след катастрофалната загуба на лабораторията на Пето Авеню, Тесла продължава да е объркан и да търси без посока начини да се съвземе и да започне работа в новата лаборатория на Ийст Хюстън Стрийт. Но независимо от циклично повтарящите се смесени психически състояния, успява да постигне определен напредък с нови експерименти, водещи към футуристични хоризонти, макар да търси в същото време и самота, тъй като в подобни състояния тя му осигурява най-голям комфорт. Възпитанието му на горд сърбин не му позволява да проявява слабост или съмнения пред други хора. Усеща, че е длъжен да преглъща всичките си предизвикателни мисли, ако иска да продължи, и той точно това прави. Съзнанието му е фокусирано върху безжичното предаване на електрически вълни – тема, която вълнува много умове: както авторите на научна фантастика, така и доста учени се вълнуват от възможностите за комуникиране с други планети. Фантас-магоричната идея се струва забавна дори на лорд Келвин, който веднага след пристигането си в Ню Йорк издирва Тесла и сяда да обсъди въпроса с него. След като разглеждат работата на Тесла върху безжичните комуникации, лорд Келвин изразява желанието да изпратят до Марс послание от Ню Йорк, та „марсианците“ да разберат, че ние, земляните, в действителност съществуваме. Идеята е увличала и Едисън, макар в лично отношение интересът му да е по-скоро към осъществяване на връзка с по-койниците1. В същото време Тесла най-сериозно е решен да търси връзка с вселената. Да не забравяме, че вече е постигнал сериозен напредък в разработването на безжичното предаване, а това на свой ред му действа насърчаващо. Факт е, че няколко нюйоркски ежедневника се стремят да научат намеренията му не само по този, но и по всякакви други въпроси. Да, „ловците на лъвове“ са по следите му. Искат новина. Така че Тесла е принуден да ги захранва с новост подир новост. А интервютата излизат под заглавия от рода на „Кани ли се Тесла да изпрати сигнал към звездите?“ и „Ще можем да изпратим сигнал до Марс“. Тук ви предлагаме откъс от интервю на Тесла по провокиращата тема за изпращане на сигнал до Марс:
Имам един план, който занимава мислите ми през последните пет-шест години, като с всеки изминал ден ставам все по-убеден, че той почива върху научни принципи и е напълно осъществим. Известно е, че електрическите смущения на слънцето произвеждат сходни смущения на земята под формата на гръмотевични бури. Кое ни пречи в такъв случай да си представим, че подобно смущение върху земната повърхност няма да произведе осезаем ефект върху други планети? Излъчването на слънчевите смущения доказва несъмнено, че електрическите вълни се разпространяват през целия Космос.
Така че, ако на Марс или на някоя друга планета има разумен живот, аз смятам, че би следвало да направим нещо, с което да привлечем вниманието му. Става дума, естествено, за екстремното приложение на този принцип на разпространение на електрическите вълни. Същият принцип обаче би могъл да се приложи удачно и към предаването на новини до всички части на света. До скоро се смяташе, че ако искаме да извлечем някаква енергия от електричеството, задължително трябва да разполагаме с преносна верига, но впоследствие се доказа, че за постигане на същите резултати е достатъчна и само една жица. Че е възможно в действителност да задвижим мотор или осветително тяло само с една свързана с апарата жица. А оттам пък ми се яви мисълта, че след като и самата земя е проводник, едно електрическо смущение в една нейна точка би трябвало да наруши електрическото равновесие на земята така, че то да се почувства по всички точки на земната повърхност и да бъде регистрирано от създадените за тази цел уреди. Възможностите за подобно предаване на информация не могат да бъдат преувеличени. Всеки град от земното кълбо ще е включен в огромна телеграфска мрежа, а изпратеното от Ню Йорк съобщение ще бъде прието още в същия миг и в Англия, и в Африка, и в Австралия. Представяте ли си за какво велико нещо говорим в случай на война, епидемия или борсова паника!
Вестникът споменава по-нататък, че: „В момента мистър Тесла завършва своите изчисления и усъвършенства необходимата експериментална апаратура за новата област на изследванията му с надеждата, че скоро ще е в състояние да демонстрира практическото приложение на неговия план“.
От днешна гледна точка можем да оценим, че марсианската треска е вилнеела с пълна сила. Цели две години по-рано, в разговор с асистента си мистър Мур, Тесла споделя своята визия, че след като изпрати сигнал от една точка на земното кълбо до друга, следващата логическа стъпка ще е да извърши същото от земята до другите планети. От „каналите“ на Марс се интересува дори прочутият астроном Пърсивал Лоуел, който впоследствие публикува свое подробно изследване върху тези марсиански канали в списание „Нейчър“. Марсианската треска не подминава и американския магнат и милионер Джон Джейкъб Астор IV, който написва научно-фантастичния трилър „Пътешествие до други светове“ и подарява екземпляр на своя приятел Тесла.
Докато в края на века марсианската треска все още е нажежена до червено, някои от инвеститорите на Тесла започват да се притесняват, че увлечението му по най-новите теории и изследвания върху вибрациите (осцилацията) става за сметка на системата за дъгово осветление – онази негова дейност, която до този момент им е носила печалби6. Да не говорим, че в един момент изследванията му върху вибрациите пораждат един доста особен и тревожен резултат: „изкуствено земетресение“. В търсене на допълнителна яснота по въпроса за резонанса, Тесла е създал по-малка, джобна версия на своя електромеханичен осцилатор, наречен от някои „земетръсната машина на Тесла“7. След години Тесла ще си спомни за това конкретно събитие, случило се в лабораторията му на Хюстън Стрийт:
Правех опити с вибрациите. Бях включил едната от машините ми [привързана към една от колоните] с цел да се убедя възможно ли е тя да влезе в синхрон с вибрацията на сградата. Усилвах я полека. Изведнъж се чу особен пукот.
Попитах асистентите ми откъде е дошъл звукът. Не можеха да ми кажат. Усилих още малко машината. Пукотът стана по-силен. Ясно ми беше, че се доближавам до вибрацията на стоманената конструкция на сградата. Още малко увеличих машината.
Изведнъж всички тежки машини около нас полетяха във въздуха. Грабнах чук и строших машината. Иначе след някоя и друга минута сградата щеше да рухне около нас. На улицата настана лудница. Дойде полиция и линейки. Предупредих асистентите ми и дума да не казват. Убедих полицаите, че най-вероятно е имало земетресение. Така и не разбраха никога истинската причина.
Изключително необичайното събитие, от което сградите започват да се люлеят, причинява хаос по улиците: стъкла на прозорци се пръсват и хората от съседните китайски и италиански квартали хукват навън да търсят по-безопасно място.
Находчив репортер се сеща да попита д-р Тесла какво му трябва, за да разруши Емпайър Стейт Билдинг, на което докторът отговаря: „Пет фунта (2,5 кг) въздушно налягане ще са напълно достатъчни, ако прикрепя подходящ осцилатор към една от фермите. Вибрациите са способни на всичко. Стига ми само да усиля вибрациите на машина дотам, че да съответстват на естествените вибрации на сградата, за да причиня рухването ѝ. По същата причина войниците никога не маршируват по мост“. Именно ранните му експерименти с вибрациите, обяснява той, довели до изобретяването на неговата „земевибрираща машина“.
