Никога не смесвай водката с магия. Виви го знаеше. Не само, че леля ѝ Илейн ѝ го беше повтаряла хиляди пъти, но беше отпечатано на кърпите за бърсане на съдове, на тениските и – иронично – на чашките за шотове в „Нещо проклето“, магазинчето, което леля ѝ въртеше в центъра на Грейвс Глен, щата Джорджия.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Всъщност това би могло да мине за най-близкото до фамилно мото на семейство Джоунс.
Обаче, разсъждаваше Виви, потапяйки се по-дълбоко във ваната, докато отпиваше поредната глътка отвара от водка с боровинки, която братовчедка ѝ Гуин ѝ беше приготвила, би трябвало да се прави изключение за разбити сърца.
А нейното точно в момента беше истински и автентично разбито. На парченца може би. Мънички парченца сърце, които дрънчаха в гърдите ѝ само защото си бе позволила да се захласне по един сладък акцент и чифт много сини очи.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Подсмръкна, щракна отново с пръсти и изпълни въздуха с уханието на одеколона на Рис, нещо цитрусово, пикантно, което така и не успя да определи, но което съвсем ясно се бе отпечатало в съзнанието ѝ, и то до степен, че да може просто да го призове с магия.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Дори сега, потопена в декоративната вана на крачета на Гуин, тя си спомняше как от този аромат свят ѝ се завиваше, щом заровеше лице в гърдите му, и колко топла бе кожата му.
– Виви, не отново! – провикна се Гуин от спалнята. – Получавам главоболие!
Виви се потопи още по-надълбоко във водата, тя се разплиска от двете страни на ваната и почти изгаси една от свещите, които беше наредила по ръба.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
Още един от уроците на леля Илейн – най-добрият лек за всичко бяха свещите с вана, но макар че Виви бе сложила много розмарин и цели шепи розови соли във водата и бе запалила на практика всяка свещ, с която Гуин разполагаше, въобще не се чувстваше по-добре.
Въпреки че водката май помагаше, допусна тя и се наведе, за да сръбне отново през яркорозовата сламка.
– Остави ме на мира! – извика, след като пресуши чашата. Гуин надникна през вратата, розовата ѝ коса се люлееше над раменете ѝ.
– Скъпа, обожавам те, но ти излиза с този човек само три месеца.
– Скъсали сме едва от девет часа – каза Виви, но се въздържа да добави, че всъщност изминалото време беше девет часа и трийсет и шест минути, почти трийсет и седем. – Разполагам с още поне петнайсет часа, преди да спра да се цупя. Има си го в наръчника.
Гуин завъртя очи.
– Ето затова ти казвах да не излизаш с вещерски момчета – изтъкна тя. – Особено пък с вещерски момчета Пенхалоу. Тези задници може и да са основали тоя град, но пак си остават шибани вещерски момчета.
– Шибани вещерски момчета – съгласи се Виви и погледна тъжно празната си чаша, а Гуин изчезна обратно в спалнята си.
В сравнение с Гуин Виви беше доста по-нова в цялата тая работа с вещерството. Докато братовчедка ѝ беше расла с леля Илейн, която на воля практикуваше вещерство, майката на Виви, сестрата на Илейн, я бе държала настрани от магията. Едва след като почина и Виви отиде да живее с Илейн и Гуин, тя започна да опознава тази своя страна.
А това означаваше, че не бе знаела за вещерските момчета и как срещата с някое от тях насред празненството за слънцестоенето в топлата лятна нощ може да се окаже едновременно най-хубавото и най-лошото нещо, което би могло да те сполети.
Виви вдигна ръка, разшава пръсти и след миг мъглив, трептящ образ се издигна от водата.
Лицето беше красиво, добра костна структура, тъмна коса, искрящи очи и похотлива усмивка.
Виви му се намръщи, отново размърда пръсти и предизвика миниатюрна приливна вълна, която се изплиска през ваната, а лицето изчезна сред дъжд от искрици.
Би било много хубаво да може да го изтрие толкова лесно и от паметта си, но дори в окаяното си, просмукано от водка състояние Виви беше наясно, че не бива да се замесва с такъв вид магия.