За да се ориентираме в пространството или да локализираме дадено място, ни е необходимо да знаем накъде се падат четирите основни посоки на компаса. Тези посоки са свързани с видимото движение на Слънцето от изгрев до залез, следващо въртенето на Земята около оста ѝ. Тези посоки съставляват универсалната картезианска система за ориентиране, използвана при всички карти и географски планове на повърхността на Земята. В тази предварително зададена координатна система основни средства за определяне на дадено място в пространството са точката и правата линия. През всяка точка от дадена координатна ос могат да бъдат прекарани безброй прави линии в безкрайно много посоки.
Различните култури използват различни стойности и символи за четирите основни посоки на света, зададени от местоположението на Северния полюс (север), на Слънцето по пладне (юг), както и мястото, откъдето то изгрява (изток) и залязва (запад) по време на двете
равноденствия, пролетно и есенно. Правите, прекарани от местоположението на наблюдателя към четирите посоки на света, сключват помежду си четири съседни прави ъгъла. Секторите между основните посоки могат да бъдат разделени на две и така получаваме посоките северозапад, югозапад, североизток и югоизток. Ако повторим тази
операция, ще получим схема, наричана Роза на ветровете. Тя се използва от древни времена от мореплавателите и се състои от главните 32посоки на света на повърхността на Земята, необходими и за определяне на посоката на вятъра (от важно значение за платноходите).
За кардинални посоки на света могат да бъдат определени все пак северът (всички географски карти днес са ориентирани на север) и донякъде югът (картите в по-стари времена са ориентирани на юг).
