Виртуозният изпълнител и композитор Николо Паганини (1782–1840)се смята за един от най-великите цигулари на всички времена. Той въвежда свои методи на интерпретация при свиренето на цигулка и ги развива до степен да бъде подозиран, че притежава свръхестествени качества заради сключен договор с дявола. Паганини е в състояние да изпълни изключително трудни произведения само на една от обичайните четири струни на цигулката, като първоначално сваля останалите три и след това продължава да свири така, че сякаш звучат не един, а няколко инструмента.
Паганини свири на много места из Европа и жъне големи успехи със своите собствени произведения, както и с вариации на теми от популярни опери. Композира концерти за цигулка и оркестър, някои от които остават само скицирани – освен двата му напълно завършени концерта други четири по-късно са възстановени. Композиторът оставя и 24 капричии за цигулка и няколко сонати.
Говори се, че Паганини изпълнява една от своите творби – „Мото перпетуо“ само за три минути, докато и до днес никой друг цигулар не може да изсвири за по-малко от четири минути и половина. Музикалният термин, залегнал в заглавието на това произведение, и означаващ непрестанно движение или перпетуум мобиле, се използва за обозначаване на определен вид композиции, в които цялото произведение или част от него се повтаря определен брой пъти (често по преценка на изпълнителя), като мелодията въобще не прекъсва между края на едното и началото на следващото повторение.
Перпетуум мобиле е музикален жанр, който достига върха на своята популярност в края на ХIХ век. Творбите с такъв характер обикновено се изпълняват като виртуозни музикални творения при бисове на концерти, като в някои случаи темпото на изпълнение се ускорява при всяко следващо повторение.
Майсторството на Паганини при свирене на цигулка е така впечатляващо, че се появяват слухове (които той никога не пожелава открито да опровергае), че тази си дарба цигуларят дължи на сключения с дявола договор за придобиване на необикновена гъвкавост на ръцете.
