На лов за Снарк

– ТЪКМО място за Снарк! – с жар Звънарят извика

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

и пое към брега с екипажа;

пръст грижовен в косата на всеки натика

и така го извлече до плажа.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

– Тъкмо място за Снарк, ето, казах го дваж,

повторете го с мен солидарно!

Тъкмо място за Снарк! Трети път – за кураж.

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

Щом повторя го трижди, е вярно!

Екипажът строен бе: ще почнем с Ботуша,

с тях дошъл бе и майстор Шапкар,

Адвокат, ако казус възникне по суша,

и Посредник, за борсов пазар,

и Играч на билярд – виртуоз и спортсмен,

който вписваше точки в графички,

и Банкер – финансист, твърде скъпо платен, –

за да пази парите на всички.

Бяха взели и Бобър, уж дошъл да гребе,

пък греблото смени с плетиво;

но (Звънарят твърдеше) той спасявал ги бе

неведнъж от незнайно какво.

С тях вървеше и оня, известен с това, че

на тръгване всичко забрави:

часовник, чадър, капитал – до петаче,

че и денк с ловни дрехи остави.

Той четирсет и две пътни чанти поне

бе стъкмил, всяка с надпис на нея,

ала някак пропусна да ги спомене

и останаха всички на кея.

То за дрехите, карай, че той бе облечен

по-уместно за кучи студ зиме –

с пет палта наведнъж; ала в миг безчовечен

бе забравил и своето име.

И откликваше с „Тук съм“ на всяко „Здравей“,

всяко „Дай път“ и „Вярвай в науката“,

всяко „Как му се викаше“, всяко „Недей“,

но най-вече на „Дръж ми перуката“.

А пред разни умници с по-остри езици

той се ползваше с не едно име:

от любов го наричаха Дъбови-трици,

от омраза – Ела-че-ритни-ме.

– На вид хич го няма, в акъла – съвсем –

тъй твърдеше Звънарят любим, –

но е смел като лъв, а тук други не щем,

щом сме тръгнали Снарк да ловим!

Той се смее с хиени и шегите солени

им връща с бърз мах на брадичката;

веднъж мечка държа този смел джентълмен и

є вдъхна кураж на горкичката.

Той бил нявга Пекар, ала късно призна го:

майсторял само сватбени сладки.

От това на Звънаря не му стана драго –

ни сметана на борда, ни ядки.

С тях дойде и един причудлив господин,

който беше ужасен тъпак,

но за Снарк все мълвеше и Звънарят отсече:

– Да го вземем на борда все пак.

Той призна, че Месар е – след седмица плаване, –

но единствено с Бобри работи...

Тук Звънарят, смутен от това споменаване,

изпоти се и взе да ломоти:

– Ама вижте какво, Бобър само един

с нас пътува на кораба, да,

но е питомен той, услужлив, крайно фин

и другар мой в добро и в беда.

Ала Бобърът чу ги – тези думи и други

ясни знаци за мрачна съдба.

Зарида, че при всичките свои заслуги

е заплашен от удар в гърба.

Настоя, че Месарят ще трябва да плава

в свой отделен плавателен съд.

Но Звънарят го спря: – Невъзможно! Не става!

Не така ни диктува планът.

Управлявам аз кораб, командвам звънец

и в прав курс ги удържам едва:

та ще питам тук нашия бобър ищец

като как да се справя с по два?

Мигом Бобърът хукна да търси, горкият,

кинжалоупорна наметка,

на Пекаря му хрумна пък да му открият

застрахователна сметка.

И Банкерът предложи – на лизинг макар –

двоен застрахователен план:

една кредитна полица за щети при пожар

с допълнителна – при ураган.

Ала все пак, след този нерадостен ден,

при среща с Месаря натясно

извръщаше Бобърът поглед смутен

и зашепваше нещо неясно.

Откъс от "На лов за Снарк" - един от шедьоврите на Луис Карол