Точно като нас римляните познавали различни видове целувки в зависимост от обстоятелствата. Както подчертава професор Ева Кантарела, имало например целувка за поздрав между военните, целувка за раздяла, целувка, която се дава на починалия, целувка за сдобряване, целувка за честитене и т.н.
Естествено, имало и любовни целувки. И ето ти сега една изненада! Ако при нас между мъжа и жената съществува основно само една любовна целувка, римляните използвали три думи, за да определят различния произход, характеристика и цел на подобни целувки.
OSCULUM: Това е целувката със затворена уста, без страст. Произлиза от думата os, тоест „уста“, и е умалително съществително, възможно във връзка с устните, които се свивали, за да целунат. Това е най-древният термин. Употребявал се, за да означи непорочните целувки, които се давали в присъствието на други хора или по време на церемонии. Била единственият вид, разрешен на жените, когато са на публично място, и „задължение“ за тях дори у дома. Всеки ден съпругата трябвало да целува по този начин съпруга (и дори роднините си), съблюдавайки ius osculi (желязно правило, което ще обсъдим малко по-долу).
SAVIUM: Това е истинската страстна целувка, еротична, с използване на езика, целувката на влюбените. Произлиза от думата suavis (сладък, нежен). По-късно тя ще бъде наречена „френска целувка“. В Метаморфози (или Златното магаре) на Апулей е разказан известният мит за Ерос и Психея: Майката на Ерос, Афродита, е изпълнена с ревност към Психея, поради което тя бяга, изплашена, от двореца на Ерос. Афродита обещава награда за този, който пръв я намери. Апулей описва въпросната награда по следния начин: „... ще получи лично от Афродита седем изключително сладки целувки и една, далеч по-медена, с ласкаво докосване на езика й“ (... ab ipsa Venere septem savia suavia et unum blandientis adpulsu linguae longe mellitum).
Съществуват и умалителни (saviolum например), както разкрива Катул, казвайки на момче, което обича: „Откраднах от теб, докато играеше, нежни ми Ювенций, една целувчица [saviolum], по-сладка от сладката амброзия“.
И най-накрая:
BASIUM, от която идва италианската дума „bacio“. Този термин се появява по-късно (няколко десетилетия преди Рождество) и започва да се доближава до термина savium, като с течение на времето го измества. Думата първоначално е означавала еротична целувка, по френски маниер, но впоследствие, в епохата на Късната империя, започва да означава целувка, изпълнена с обич, тази, която се дава на съпругата и на собствените деца.
Любопитно е, че единственият от трите термина, който останал след римската епоха, е именно basium (целувка), а също и глаголът basiare (целувам), който римляните използвали, за да означат без разлика всички видове целувки (еротични или не), точно както правим ние. Нещо куриозно – от надписите по стените на Помпей виждаме, че думата basium била преиначена и обикновено се пишела с „v“, тоест vasium; със сигурност хората са я произнасяли така. Навик, който е останал и досега, две хиляди години по-късно. В Неапол, за да поискаш целувка от любимата си или от любимия си, се казва: Damme ’nu vase...
Да се целува съпруга по устата? Това е задължително по закон
Римляните притежавали любопитен обичай. Съпругът по закон имал „право на целувка“ (ius osculi). Съпругата била задължена със закон да целува всеки ден съпруга си по устата. При това не само него, но и всички роднини (нейни и на мъжа й) до братовчедите втора степен, когато ги срещала за пръв път.
Откъде идва този обичай, толкова непривичен за нас? Неговият произход е много стар, навярно от самата зора на Рим, ако не още от епохата на Ромул, като той продължил да се практикува дълго дори през Императорската епоха. Главната цел била проста – да се проверява дали жената е пила!
И защо се правело? Спазвал се много стар закон, който налагал абсолютна забрана за жените да пият и давал правото на мъжа да убие съпругата си, ако тайно е погълнала чисто вино. Знаем, че тази забрана е продължила да се прилага на практика, въпреки че преди Императорската епоха е отпаднала. Обикновено наказанието било отричане от съпругата, но знаем също, че нерядко мъжът убивал жена си, като я затварял в стая на къщата (същата, в която можел да бъде наказан любовник, хванат на местопрестъплението), където я оставял да умре от глад. Историкът Валерий Максим, живял между I в. пр. Хр. и I в. сл. Хр., ни осведомява, че конникът Игнаций Мецений дори убил жена си с тояга.
Но откъде идва цялата тази злоба? Оттам, че пиенето на вино било сравнявано с изневярата. Целувката, общо взето, била... спиртомерът на верността. Сравнението е просто. Пиенето било прелюдията към прелюбодейството. Защото жената губела контрол и лесно можела да извърши изневяра или, в по-общ смисъл, да се държи непристойно. Казвало се: „Жената, която е жадна за вино, затваря вратата за добродетелите и я отваря за пороците“. Естествено, трябвало да има „повторна проверка“, както в случаите на допинг в модерния спорт. Извършвали я роднините на мъжа. Душейки, те осъществявали втория тест, за да потвърдят или не обвинението на съпруга. Или за да спасят честта на своята gens, ако съпругът не се бил усетил.
Но ius osculi имал и лоша страна – заразяването с херпес (labialis). Непрекъснатите ежедневни целувки допринасяли за неговото разпространение. Затова, с цел да предотврати избухването на истинска „епидемия“ от херпес, император Тиберий забранил ius osculi, особено по време на публични церемонии.
