Я си представи, че ти си човек, който си избира храната. Сега това е много модерно и слава богу! След 90-те години, когато цареше глад, най-сетне се заситихме и проумяхме, че рафтовете в магазините наистина са пълни и на всеки ъгъл работят ресторанти.Ти знаеш, че ако се тъпчеш с всичко, което ти попадне под ръка, ще имаш проблеми. Пъпки, излишно тегло, задръстени кръвоносни съдове.
И след като веднъж си изпитала цялото това щастие, хапвайки дюнер до Казанската гара, не хукваш отново към лавката на Гурген, а започваш да се отнасяш по-прецизно към онова, което вкарваш в хранопровода си. Внимателно четеш съдържанието на продуктите, избираш по-хубавите, по-чистите, подминаваш заведенията с fast food и когато ядеш чипс, не се наливаш с лимонада. Да, в началото е тежко, но постепенно свикваш и качествените храни също ти се струват толкова вкусни.Целият организъм ти благодари с хармонична работа, с красива кожа и с добро самочувствие. Имаш океан от енергия, нови постижения и животът е прекрасен.
И да напомня, че следва метафора! От какъв зор в сферата на отношенията мнозина до ден-днешен живеят на принципа – ами ако хората изведнъж се свършат. И грабят всичко, което им попада под ръка, а пък ако имат и жълти етикети за намалени цени – още повече, а пък ако са от сектора за стоки с дефектни опаковки, направо се хвърлят един през друг. Та нали да спасиш мизерник е на щастие.Нашата душа, милички, почти не се различава от стомаха. Ако тъпчеш главата, сърцето, психиката си – наречете го, както искате – с fast food и дюнери от Казанската гара и поливаш всичко това с енергийната напитка „Юпи“, няма защо да разчиташ на хармония, щастие и добро настроение. Поговорката „ти си това, което ядеш“ е валидна и в този случай. Заобикаляш се с токсични хора? Значи ходиш отровена, с вечно гадене и обезсилена. Всичко, което трябва да правиш, е да четеш внимателно етикета. Да установиш дали нямаш алергия към някоя от съставките и дали понасяш ей тази съставка от съдържанието. И едва тогава да „пускаш човека в кошницата“. Сетне, когато се прибереш вкъщи, още веднъж да провериш всичко и едва тогава „да го изядеш“. А пък ако дори и след това имаш лошо храносмилане, да го премахнеш от менюто си. Странно е да очакваш, че когато употребяваш един и същ неподходящ за теб продукт, изневиделица ще престанеш да повръщаш от него. Как всички ние сме свикнали да оценяваме хората? Правилно – според качествата. Един вид, той е такъв и такъв. Естествено, в случая на първо място се отчитат всевъзможни социално одобрявани характеристики от сорта на сърдечен, целеустремен, успешен и тъй нататък. А след това се задейства ей тая любима постановка на нашите баби: „Ама той е добър човек“.
И отиде, та се не видя.
Имам едно много простичко предложение за теб.
Престани да гледаш качествата на хората и започни да наблюдаваш себе си в тяхно присъствие. Какви чувства предизвикват те в теб? Какви емоции те спохождат, когато разговаряте? Каква си ти, когато си до него? Комфортно ли ти е? Чувстваш ли се свободна да изразяваш себе си? Уютно ли ти е? Усещаш ли необходимост да се оправдаваш заради някакви свои чувства и потребности, заради начина, по който живееш живота си? В такъв случай това не са твоите хора. Не е ли така? Тъжно е, но се случва.
Следващият критерий, върху който винаги акцентирам вниманието си е – израствам ли с този човек? Общуването е нужно, за да получиш енергия. Тя може да дойде по различни пътища – чрез отдаване, чрез взаимна подкрепа, чрез общо хоби и тъй нататък.
Единственото условие е хората да израстват. Ако някой стои на едно място, а ти непрекъснато вървиш напред, при вас няма да се стигне до никакво приятелство и близост по една проста причина – онези, които са застопорени, възприемат изключително болезнено чуждия успех, защото той като трънче в петата непрекъснато им напомня, че ти, пич, безделничиш, изоставаш. А пък за другия в един момент вече става направо непоносимо да се брани от пасивната агресия. Съдя по себе си, че проверката чрез успеха е най-важната за обкръжението. В моя случай на нея са издържали едва около трийсетина процента от хората.
Но точно те се оказаха най-ценните, най-близките и най-ресурсните.
Трета, последна точка – какво получавам от този контакт?
Всички отношения се изграждат върху взаимен обмен. И той трябва да бъде равностоен. Няма значение с какви еквиваленти мерите, най-важното е всички да бъдат удовлетворени. В ситуация, в която единият непрекъснато прави нещо, проявява инициатива, притичва се на помощ и тъй нататък, а другият е инфантилен меланхолик, който е в състояние само да разсъждава за това каква тъга и тлен цари наоколо, няма причина да очаквате радост.И точно на това място е важно да не забравяте един малък, но много възлов нюанс. Всеки от нас си има свое разбиране за правилната форма на подкрепата и приемането. За един най-добрият вариант е просто да го послушат, на друг са му нужни съвети, на трети – действия. И много често се случва тези формати да не съвпадат. Тогава се оказва, че подкрепата за другия е повече за теб, отколкото за него. Затова не е излишно веднага да посочиш на близките си в каква форма искаш да получаваш тяхното съдействие, а пък нататък да наблюдаваш доколко добре те усещат.
