„…Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно – ще искат да я играят вечно…“
„Странно е… Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни. “
„А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.“
„Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.“
„Когато счупиш някого, започни да събираш себе си. “
„Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания... “
„Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото... Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи – уж твои, и се усмихва... На себе си.“
„Добър ловец е миналото, красиви са капаните му. Едва сега разбра игуменката защо при първата им среща Юстина беше нарекла миналото „стръвта на дявола“. Проумя, че хората горещо ще обичат и яростно ще бранят границите на познатото заради енергията, която са вложили в създаването му, заради привидното спокойствие и лекотата, с които нещата се случват в познатия свят, с познатия човек. И най-вече заради това, че познатото не плаши, защото уравнението не крие неизвестни. Просто там уравнение вече няма.
Неизвестните са решени, ръбовете са изгладени, кръгът е затворен. Можеш спокойно да започнеш да се въртиш в него. До загуба на съзнание – в буквалния смисъл на думата. И до загуба на смисъл.“
