Ще вляза при тях – заявих аз.
– Ти си луд, Кев. Едно е да гледаш малките през оградата, но сигурен ли си, че искаш да влезеш при една майка и бебетата й?
– Влизам – казах на Хелга – но искам ти да си тук, ако нещо се случи. Не бих опитал това сам.
Отворих портата, затворих я зад себе си и тръгнах към нощното убежище. След това отворих вратата, но вместо да си тръгна, зачаках в откритата част на заграждението. Мадитау се затича към мен и ме посрещна по същия начин, както когато съм извън оградата. След няколко секунди малките излязоха от къщурката си и започнаха да проучват обстановката. Не усещах абсолютно никаква враждебност от страна на Мадитау. Хелга гледаше тревожно отвън и си помислих, че ние, хората, се впечатлявахме много повече от тази случка, отколкото лъвицата.
Лъвчетата се приближиха до мен и аз започнах да галя едно от тях. Мадитау виждаше какво се случва, но изглежда, одобряваше контакта. Сигурно щеше да е различно, ако бях отишъл при малките и се бях опитал да вдигна едно пред очите й. Това е като при хората. Всичко е наред, ако майката ти разреши: „Ето, Кев, подръж бебето”, но ако ти кажеш: „Хайде де, дай да го подържа,” или просто го грабнеш без позволение, тя може да се поизнерви.
Бях приет от мъжкарите в този прайд, Тау и Наполеон, и Мадитау беше доволна, че съм в заграждението с нея и малките й. Когато лъвчетата дойдоха при мен и Мадитау не показа никакви признаци на агресия, аз знаех, че се случва нещо велико. Щом бях приет по този начин, колко ли по-близък можех да стана с това семейство? Твърди се, че лъвовете ни търпят, но това е пределът на техните взаимоотношения с нас. Точно както гласи старата поговорка – „кучетата имат стопани, а котките слуги”. При лъвовете това не е така. Някои просто ме понасят – точно както определени хора – но в онзи съдбовен ден ми стана ясно, че Мадитау ме приема.
Разбрах, че съм станал част от прайда.
Откъс от книгата „Част от прайда” на Кевин Ричърдсън и Тони Парк, издава „Вакон”
