Народният съд е може би най- голямото престъпление срещу бългрския елит, интелектуален, политически и военен. Вчера (1 февруари) Народното събрание почете с минута мълчание паметта на жертвите на комунистическия режим. За поредна година липсваха депутати от БСП в зала, за да отдадат почит. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов също напусна залата за разлика от свои съпартийци. В Студио Actualno е проф. Вили Лилков - български политик и учен, автор и съавтор на редица книги по темата: "Бивши хора", "Погубената България", "Доблест и наказание", "Стопанските абсурди на българския комунизъм".
Може ли да има различни тълкувания на т.нар. Народен съд?
За съжаление, все още има. И днес се намирах хора, които да казват, че е бил справедлив, че е бил необходим. Разбира се, има една по-голяма част от хората в България, които смятат, че е бил престъпление и основанията за него не са реални. Всъщност т.нар. Народен съд не се изчерпва само с избиването на министрите, народните представители, военните, на политическия и интелектуален елит на България. Народни съдилища се организират навсякъде в страната, има над 130 процеса, дори е имало едно съревнование между народните съдилища - къде ще се произнесат по-голям брой смъртни присъди.
Имало ли е фашизъм в България?
Много сериозен въпрос, върху който стъпва цялата комунистическа историография. С твърдението, че в България е имало фашизъм и всички действия на комунистическата партия са основание за това, че те се борят срещу фашизма. Всъщност фашистко управление в България не е имало, имало е фашистки организации, но те са били маргинални, имало е политици фашисти, но те са били пренебрежимо малко. Чест прави на 22 български историци от БАН, Софийски университет, които през ноември 2022 сложиха подписите си под една декларация, говореща за това.
Липсваха и тази година депутати от БСП в зала, докато се почитаха с едноминутно мълчание жертвите на комунистическия режим. Как ще коментирате?
Те продължават да бъдат заложници на една политика на БКП, на нейните вярвания и твърдения от момента на нейното болшевизиране през 1919 година. Всъщност БКП до 1989г. изпълнява категорично политиката на СССР, а преди това на Коминтерна. През цялото време те се борят за разрушаване на буржоазния строй и за основаване на съветска република, която да се присъедини към обществото на съветските републики. Слабо се знае, че Димитър Благоев закрива конгреса 1919 г. в театър Ренесанс с думите: "Довиждане догодина в съветската социалистическа република!".
Кой дава начало на тези масови убийства? Откъде идва това разделение на класи за да се стигне дотам?
Как се е случвала пропагандата тогава и как се случва днес?
Вижте отговорите на тези въпроси в пълното интервю с проф. Вили Ликов:
