Седмици наред САЩ са арена на антирасистки протести, породени от убийството на афроамериканеца Джордж Флойд, в които "жертва" станаха редица паметници на известни исторически личности. Какво се крие зад подобни прояви попитахме скулптора Красимир Кръстев-Ломски, автор на единствения в света паметник на рок легендата Рони Джеймс Дио, както и на българския бард Георги Минчев. Ломски е създал и барелефа на светеца Иван Рилски, поставен на входа на едноименния манастир, както и барелефа на цар Иван Асен в училището, носещо неговото име, в София.
В последните седмици светът стана свидетел на серия от поругаване на паметници на исторически личности в САЩ, породени от смъртта на чернокожия Джордж Флойд. Всичко това се случва под мотото за равноправие между расите и бунт срещу расизма. Защо се стига до тези крайни прояви, оправдавани с чисти подбуди?
За съжаление това, което прозирам в тази грозни прояви, е намесване на глобалната политика в живота на хората. В момента един сериозен проблем, а именно задаващата се нова икономическа криза, е снабден с нов вид отдушник – заиграваме се отново с расизма, заиграваме се с бунта на онеправданите, провокирани от убийството на един чернокож... Да, всички тези проблеми са ужасяващи и съществуват, но още по-ужасяващото е, че с тях се манипулира обществено мнение и те биват използвани. Хората, които участват в тези прояви, също са използани, макар и да не го осъзнават. От друга страна, това, което аз виждам и което бих определил за тревожна тенденция от години, е безпростветността. В новото технологично време, в което всяка информация е на един клик разстояние от нас, хората са неуки, още по-невежи и като че ли не искат да излязат от това невежество. Ще ви дам и фрапантния пример със събарянето на паметника на Матиас Болдуин, който е виден аболиционист и всъщност се е борил с робството. Това означава само едно – тълпата не знае какво върши.
Този отдушник, както определяте действията на протестиращите, не е ли всъщност разрушаване на история и наследени ценности, за които те претендират, че защитават?
На първо място това е пряко посегателство върху културата, а след това говори, че не познаваме историята добре и явно сме на път да повторим стари грешки. За мен невежеството не е аргумент и това, което се случва, е много показателно за това накъде вървим. Може би точно в този момент трябва да спрем и да се замислим, вървейки нататък, накъде ще стигнем и какви размери ще придобие тази вълна, която се започва. За мен нещата отиват към един друг строй – дано да съм лош пророк, но резултатът може да е точно обратният – ограничаване на права на хората. Провокацията на бунт, на насилие, според мен цели да провокира друго насилие в отговор.
Защо гневът от протестите в САЩ, обявени като искане за равноправие, независимо от цвета на кожата, не се насочи към политиците, от които зависи неговото реализиране, а към пасивното наследство от историята, каквито са паметниците?
Категорично вина за това, което се случва и на което ставаме свидетели, са политиците. Те са тези, които насочват масите, независимо дали става въпрос за грешки, които те са допуснали или дирижиране на конкретна ситуация. Всъщност, този гняв трябваше да е насочен към тях, но той бе канализиран в грешна посока. Естествено, резултатът са безредеци, брожения, разслоение между хората на принципа "Разделяй и владей". САЩ е многоцветна страна и ако се раздели по един или друг начин като общество, това ще е само от полза на определени кръгове. Хората трябва да се спрат, да отворят очите си и да видя накъде вървят.
А накъде вървят?
Към пропастта, породена от невежество. Но и от сляпата омраза.
Обезглавената статуя на Христофор Колумб в Уотърбъри, Кънектикът
В тази вълна от искане за равноправие бе поруган дори и паметник на Сервантес, написал думите „Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората“ в знаменития си „Дон Кихот“. Недоволството обаче не подмина и другите форми на изкуство като филмовата индустрия и литературата. Защо културата, която е най-висшата степен на изразяване на духовността, е най-потърпевша в тези протести?
Отговорът е много прост. Културата е един от стълбовете на една цивилизация – чупейки и разклащайки този стълб, всичко може да рухне един ден. Разклащайки устоите на тази цивилизация, не се знае какво ще дойде на нейно място и според мен то няма да е добро. Много преди да се случат събитията, на които ставаме свидетели, това морално разложение в обществото бе заложено по един или друг начин. Какво наблюдаваме от 50 и повече години насам –парата се превърна в Господ на човека. Този груб материализъм, който излезе на преден план, тази алчност ни накараха да загърбим духовната си половина, която трябва да поддържа баланса във всеки един човек – той трябва да бъде баланс между физическото и духовното. Балансът обаче е сериозно нарушен. Излязоха "добродетели" като лицемерие, прикрита алчност, облечена в човеколюбие – непрекъснато чуваме как много богати хора правят огромни дарения, а в същото време хиляди хора буквално умират от глад, по целия свят се изсичат вековни гори, погледнете дори нашето Черноморие, облято в бетон. Кой стои зад всичко това – шепа изключително богати хора, чиято алчност е неукротима. На този фон животът на милиони хора се влошава с всяка година, те са принудени да се поробват с кредити само и само за да оцелеят, без да имат перспектива пред себе си. Не са ли те днешните роби? Всичко това провокира скрита ярост, гняв, които виждаме сега на тези "антирасистки" движения. Сега ще се делим на бели черни, после на богати и бедни, на глупави и умни, но така никога няма да постигнем някакъв мир. Всичко това, което се случва сега, е резултатът от дълги години прикривано лицемерие в действията на големите политици, чиято цел е хората да не се развиват духовно, да останат на едно по-ниско ниво. Това е много удобно сега, защото подобни хора се управляват много по-лесно. Никой не може да ме убеди, че тази ширеща се в цял свят ненаказана престъпност в момента, в която са включени именно такива хора, не може да бъде спряна - естествено, че може. Но тя служи на определени хора и те нямат никакъв интерес да я спрат.
Какво всъщност съхраняват паметниците и защо е важно те да не бъдат поругавани?
Паметниците са част от изкуството на човечеството. Изкуството е символ на духовността, върху този символ е посегнато. Допуснато е да бъде поругана духовността – това е лошият знак за човечеството.
За съжаление и България не се разминава с подобни прояви, макар и с други подбуди. Исторически монументи нерядко стават жертва на вандалски актове и у нас...
Същото е, просто мащабът е друг, оправданията са други и липсва такава масовост, каквато виждаме в САЩ сега. Преди години стотици археологически паметници в Сирия също бяха унищожени заради гражданския конфликт там. Бяха съсипани хилядолетни паметници на културата, които принадлежат на цялото човечество. Лоши знаци са това.
Къде е решението, за да сложим край на това унищожаване на вековните белези на историята и културата?
Надявам се управляващите, които в края на краищата държат властта в себе си, да предприемат адекватните мерки, за да започне обществото ни да бъде лекувано. Това не може да стане с насилие, защото насилието ражда друго насилие. Трябва да има пропаганда за доброто, но за съжаление засега виждам такава само за лошото. Мисля си и че и ние самите като общество, като родители сме длъжни да възпитаваме децата си в добро, колкото и условно да звучи това. Второ, смятам, че децата трябва да бъдат възпитавани в любов към образованието, защото само образованият човек може да направи разликата между добро и лошо, да създава. Неукият човек знае само да руши, а без просветление той остава във власт единствено на тъмнината.
