Професор Георги Чернев е един от най-известните български дерматолози. Бивш началник на кожната клиника на МВР болница - защо вече не е на поста, ПОДРОБНОСТИ ТУК! Вече има и съдебно решение на първа инстанция заради това, ПОДРОБНОСТИ ТУК!
Actualno.com разговаря с проф. Чернев за пореден път на тема дали има определени лекарства за лечение на хипертония, които носят риск за развитие на рак. Ето какво сподели той.
Проф. Чернев, трябва ли да се калкулира риска от развитието на кожни тумори при лечението на пациенти с високо кръвно?
Рискът от развитие на меланоми при определени групи от пациенти с високо кръвно е бил, е и ще бъде сигнификантен или значим. Особено, ако са налице определени предиспониращи фактори. Тези фактори би следвало да бъдат калкулирани и преосмислени преди стартирането на терапия с ангиотензин-рецепторни блокери (бел. ред. - сартани) като лосартан, валсартан, олмесартан, ирбесартан. Необходими са консултации с дерматолози, задължителни скринингови програми, имайки предвид, че топ кардиолозите имат по до или дори над 10 000 пациенти на терапия с ангиотензин-рецепторни блокери, на специалист. Мнението е експертно и международно. В момента ние берем плодовете на незачитането му или игнорирането му - лекуваме рака. Не само на кожата.
Съвпада ли мнението ви с това на западните ви колеги? Имате ли някакви нови данни по темата?
Това постулираме не само ние от БДДХ (Българското дружество по дерматологина хирургия), но и още през 2015 година - списанието на Европейската академия по дерматология и венерология.
Високо квалитетното списание JEADV провежда ретроспективен анализ на 3660 пациенти с диагностициран меланом за периода от 1991/2010. Използвани са специфични статистически анализи - кондиционална логистична регресия с калкулация на odds ratios (бел. ред. - шанс да се случи дадено събитие) за кожен рак.
Резултатите на това проучване сочат отново за наличие на сериозен риск от развитие на меланоми при дълготрайна употреба на ангиотензин-рецепторни блокери, като рискът варира между 44% до 53%. (бел. ред. – като база в проучването е направено сравнение между пациенти, ползвали антихипертензивни лекарства, предписани повече от 2 пъти от лекар и пациенти с под 2 рецепти. Заключението на проучването е, че дългосрочната употреба на сартани /ангиотензин-рецепторни блокери, лекарства за лечение на хипертония/ носи риск от образуване на меланома.)
Каква е честота на кожен рак и меланом при български пациенти може само да се гадае. Неоспорим факт е, че зачестяват случаите на меланом след употреба на агиотензин рецепторни блокери. Нашите наблюдения са в пълен синхрон и с това европейско проучване. Не създаваме паника, а изискваме яснота и конкретен отговор от МЗ (здравно министерство). Досега - безрезултатно. Желанието ни за промяна в алгоритмите на клинично поведение преди и в рамките на лечението на високото кръвно, както и проверка на фирмите, е изцяло в полза на пациентите и общественото здравеопазване. Нереагирането на тези сигнали от МЗ и министъра в случая - именно те са в основата на паниката, обземаща пациентите. Официализирането на данните ни няма да спре. То започва тепърва.
Какво ви е мнението за липсата на официална информация за проверки по отношение на фирмите и възможното замърсяване с нитрозамини?
Споменавали сме го многократно: има ли причина да не проверяваш многомилиардни компании? Замислете се?! Нека министърът и МЗ да отговорят. Отговорът за мен е повече от ясен. Премиерът също може да даде отговор?!
Още по-дълбок е проблемът с провеждането на проверки, касаещи липсата или доказване на наличието на нитрозамини в рапортуваните от нас медикаменти към ИАЛ. Показахме данните. Има ли извършени проверки или по-скоро - защо няма извършени и завършени такива по отношение на нитрозамините?
В световен мащаб са установени до 4 нитрозамина като възможни карциногени в определени партиди от лекарства, съдържащи активната субстанция. Когато нитрозамините бяха до 3 на брой, тогава видовете рак, които биха могли да възникнат след приема им, бяха определени на до 11 вида. Именно поради обявените от нас случаи на пациенти с множествени карциноми, развили се едновременно или поетапно след лечение със сартани, стигнахме до извода, че нитрозамините биха могли да са едно възможно обяснение за случващото се.
Имаме международни данни под формата на един вид неофициална информация т.е. трябва да се провери, че дори западни фармацевтични фирми поръчват евтини субстанции от Индия и Китай, за да са конкурентоспособни на генериците на други компании. За да оцелеят.
Какво предлагате? Как трябва да се подходи?
Управленчески и с мисъл за хората, а не в полза на корпоративните интереси или както досега. Коментирали сме го дори и с топ кардиолози - и те са на това мнение. Липсата на реакция от страна на ИАЛ и МЗ в последните 2 години със сигурност не е помогнала за решаване на проблема, а напротив - случва се точно обратното.
Само наличието на категоричен отговор дали въпросните фирми, обявени към ИАЛ от нас, са засегнати от замърсявания под формата на нитрозамини, е единственият начин да се установи дали самите нитрозамини не образуват и меланоми?! А това е много важно именно поради факта, че почти няма тумор до момента, до който въпросните нитрозамини да не водят. Тези теми са важни за пациентите и клиницистите и би следвало информацията да се официализира. Рискът е наличен и не го споделям само аз, споделя го световният опит.
Изследванията, които визирате са ретроспективни доказват риск или асоциация, но не и категорична причинно-следствена връзка, която може да се търси в рамките на едно дългосрочно проспективно проследяване? Бихте ли коментирали този факт?
Прав сте. Данните са ретроспективни (бел. ред. - т.е. сравнение на вече съществуващи и вписани документално данни), но за вашето запитване или коментар имам няколко забележки и те са:
1) Защо след като още през 2015 година, след официализиране на споделеното от нас проучване в началото на интервюто, доказващо риск от развитие на меланоми между 44 до 53% сред пациентите, които са на продължително лечение със сартани, в продължение на 6 години и до момента няма проведено проспективно проучване (бел. ред. - т.е. такова с наблюдение и сравнение на големи групи пациенти, едната от които да е плацебо)? А то би следвало да е задължително поне от морална или етична гледна точка! От страна на фирмите?! Или мога да формулирам и по друг начин въпроса: Не се ли интересуват фармацевтичните фирми дали медикаментите им предизвикват меланоми? В чии интерес според вас няма такова проучване и кой печели от липсата на такова? Въпросът е ясен и по-скоро риторичен - печелят тези, които не биват проверявани!
2) Изясняването на проблема не се допуска вече години наред, но се сблъскваме с щетите, които този проблем генерира. В полза на причинно следствената връзка, която изтъквате, говорят макар и индиректно 2 експериментални проучвания, които вече сме коментирали:
а) ТУК!
б) ТУК!
Те нямат доказателствената сила на проспективното проучване, но отварят възможността за допълнително калкулиране на риска по отношение на съответните групи от медикаменти, за тяхната пряка роля в патогенезата на карциногенезата. Индиректно те подпомагат ретроспективните анализи и единичните клинични наблюдения. Налице е пълен синхрон.
Само европейски ли са тези проучвания?
Друг американски колектив още през 2016 година също калкулира в аналогични ретроспекции двукратно увеличен риск от развитие на меланоми след приложение на ангиотензин-рецепторни блокери за артериална хипертония.
Вероятно и те може да са се объркали и да създават паника в Америка.....? Да плашат американците във Вашингтон и околията например? Защо пък не? Не звучи невъзможно? Доколкото съм информиран не са ги арестували досега!
Тревожен е фактът, че цари бездействие и липсва диалогизъм с МЗ и ИАЛ. Необходимо е заемането на активна компетентна експертна позиция по темата, за да минимализираме щетите, възникнали вече от мълчанието на статуквото.
Още: Професор алармира за много форми на рак след прием на лекарства за кръвно. Мълчи ли Борисов?
