Правнукът на Райна Княгиня гостува в Асеновград. Той беше поканен от Общината по повод честване на 140-годишнината от Априлското въстание. Здравчо Здравчев е внук на най-големия син на великата българка. Пред ученици от Асеновград той разказа за славната Априлска епопея. "Родовата памет е изключително важна", подчерта Здравчев и призова присъстващите в Градската библиотека ученици да потърсят информация за своето минало.
Пред асеновградска публика правнукът на Райна Княгиня представи историята на своя род и родословното дърво на предците си. Здравчо Здравчев е събрал информация отпреди 300 години. Пред асеновградчани той презентира интересни факти от историята, непознати за повечето българи. За Actualno.com Здравчо Здравчев сподели мисли и чувства в искрено интервю.
Г-н Здравчев, какво мислите за задължителното гласуване, трябва ли да го има, или не? То вече изглежда решено. Какво обаче е Вашето мнение – ограничава ли се по този начин свободата на българина?
Всяка идея може да бъде добра и лоша. Аз скоро чух, че задължителното гласуване, например в Гърция, е съпроводено с искането ако Вие не сте гласували на изборите, да не можете да заемете държавна или общинска служба. Това много ми хареса. Защото, щом не сте отишли до урните, следователно нямате отношение към Държавата и Общината. Свободен електрон сте, не се чувствате в такава принадлежност.
В България, обаче, трябва да се каже и да се подчертае ясно как задължителното гласуване влияе, т. е. какви са санкциите. А този пропуск тук е опасен. Защото хора, вече гласуващи, могат да бъдат предизвикани в обратното – да не гласуват. Това е много страшно! Всичко зависи как е формулиран самият закон. Трябва така да бъдат обособени санкциите или поощренията, че да спомагат за по-високо участие. Защото ниската активност на изборите не дава никаква представителност на Властта. Това означава, че една група по-добре организирани хора могат да бъдат на власт докогато си поискат. Така че проблемът е много сложен. Не е еднозначен. Аз лично считам, че задължителното гласуване е възможно, но при конкретни добри зададени параметри.
А ограничаването на секциите в чужбина?
Това е абсолютно недопустимо. В крайна сметка, България в момента съществува икономически благодарение на средствата, които се внасят от българите в чужбина. Как могат да бъдат ограничени? Това е пълен абсурд! Аз лично не го приемам! Не може най-големият инвеститор в България да са българите в чужбина и да не им се дава право да гласуват. Все едно им казвате "България не ви иска".
Вие бихте ли се занимавали някога с политика?
В политиката, за съжаление, трудно могат да оцелеят свободолюбиви хора. Аз предпочитам да се занимавам с други дейности. Да помагам на хората, от една страна, като синдикалист. От друга страна, да се срещам с ученици, за да пробуждаме тяхното национално съзнание. Политиката не е начин за кариера. В нашия род има личности, които са заемали такива длъжности. Аз мисля, че не това е най-важното. Райна Княгиня не се е занимавала с политика, а целият народ я знае. Това са героите. Тези, които въпреки политиката, са в народното съзнание.
Какво Ви свързва с Асеновград?
Роден съм в София. Дядо ми е най-големият син на Райна Княгиня. По бащина линия съм от асеновградския край. От село Патриарх-Евтимово. Ние не признаваме това име, обаче. Знаем си го като село Пранга. Много лета като малък съм изкарал там. Винаги съм харесвал това място. Имах прекрасни баба и дядо. Дори по майчина линия с митрополит Димитър Дамаскин сме свързани с Араповския манастир, който се намира край Асеновград. Така че двойно сме обвързани с този край. Аз считам, че Асеновград е един от най-хубавите градове.
С какви чувства се връщате назад в Асеновград, какви спомени са Ви останали от този край?
Изживяванията ми тук винаги са били страхотни. Имахме хубава двуетажна къща с големи двор и градина. Ние със сестра ми уж помагахме на баба. Имахме кладенец, който беше с кобилица, а не на макара. Това изисква повече умения при ползване. Даже аз съм вадил вода в едно каменно корито, за да се поливат доматите. Това, което ми остана от детството, са едни безкрайни щастливи игри и разходки до реката. Има само едно нещо, което държа да бъде решено. За съжаление, тук в Араповския манастир липсва плоча. Там е погребан митрополит Димитър Дамаскин /Димитър Дипчев/ - чичото на съпруга на Райна Княгиня. Засега все още не можем да намерим общ език с игумена на манастира, за да бъде решен този въпрос.
Какво са Ви разказвали родителите Ви за тяхната баба – Райна Княгиня?
Аз най-много съм научил от единствения човек, който е познавал Райна Княгиня. Това е баба ми Дафина. Тя доживя 87 години. Баба ми е първата снаха на Райна Княгиня. Първото ѝ дете естествено се казва Райна. Аз съм чувал много за тази скромна жена. Знам, че е накуцвала сериозно, заради ставно заболяване. Въпреки това е била изключително дейна жена. Много силна духом. При тези болки, които е усещала, тя е помагала на целия квартал.
Според Вас жив ли е духът на Райна Княгиня днес?
Считам, че ние се отдалечаваме от този дух. Има няколко много важни причини за това. Една от тях е, че изоставаме нашите обичаи и култура. В едно от писмата на Макгахан, което представих пред учениците в Асеновград, се разказва за бита на българите. Те са живеели в каменни къщи. Считали са ги за диваци. Самите те, обаче, са се облагали с данък, за да могат всички деца да получат възможността да четат и пишат. Това е втрещило Макгахан. Писмото е показателно, че ние днес губим почва под краката си, защото не следваме нашите традиции. Например народните хора – защо не се танцуват в детските градини? Това е нашата хилядолетна култура. Цял свят признава народните ни песни и хора. В Холандия има 80 клуба по български танци. Нашата култура е толкова известна и позната в целия свят, а ние сами се отдалечаваме от нея. Затова българската нация линее.
На какво според Вас се дължи това отдалечаване?
Политика. Интернационализмът, в който живяхме преди, и сега глобализмът са двете лица на една и съща монета. Това е заличаване на националното. Глобализмът налага културата на икономически силните нации. Тази, на по-слабите, се мачка и се принизява. Но аз искам да отбележа, че най-богатата култура в Европа е българската. И това мога да го докажа с най-голямото песенно творчество и най-многото видове танци. България има 900 различни народни хора и ръченици. Само това може да покаже къде се намираме ние.
Какви са впечатленията Ви от асеновградските ученици?
От тези, с които имах контакт, съм изключително доволен. Има будни деца. Имаше такива, които изявиха желание да си направят родословно дърво. Задаваха въпроси. Това мен ме радва. Трябва да запазим тази родова памет. Това е много важно.
По какъв начин можем да запазим тази родова памет?
Като се обръщаме към нашите деди. Като търсим информация за предците си. Създаваме родословно дърво. Ако Вие не погледнете назад, дали някой след това ще погледне на вас? Колкото и да звучи неприятна тази констатация, тя е факт. Всичко тръгва от рода.
Кое може да обедини в днешно време българите?
За съжаление, аз съм го казвал и друг път, ние дори се връщаме назад по националния си идеал. Трябва да знаем своя род и език. През 1941 г. един известен българин – Любена Казанджиев – прави сравнителен анализ между българския език и петте най-известни европейски езика и доказва, че българският е най-развитият. Защо е така. Българският език е най-богат на глаголни времена. Езикът имайки нужният инструментариум развива мозъка в голяма степен. Когато някой език има много думи, не значи, че той е качествен.
С какво се занимава в момента правнукът на Райна Княгиня?
Вече 25 години съм председател на една синдикална федерация към „Подкрепа“. Тя се казва „Техническа индустрия, наука и информатика“.
Коя е сега "най-тежката" фраза, която би могла да се равни на "Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си"?
Според мен, това което е казал Раковски, но леко перифразирано: "Обичайте всичко българско – културата, природата, това е безценно богатство".
Няма как да не обсъдим и написаното върху знамето на Райна Княгиня - "Свобода или смърт".
Истината за знамето е, че действително то се възлага на Райна Княгиня. По онова време като учителка е била една от най-будните девойки на 20 години. Тя е завършила Старозагорското девическо училище и благодарение на това става учителка, връщайки се в родния си град Панагюрище. Истината е, че в изработването на знамето има и помощници на Райна Княгиня. Тя не го е ушила сама. Накрая за изработване на фона се включват и още няколко панагюрки. Самата идея за знамето е изрисувана от известен панагюрец върху платно, а тя го е извезала. В тази връзка, да спомена случая, в който скоро се опитаха да се подиграят с песента за Райна Княгиня. Твърдяха, че това била, едва ли не, турска народна песен. Тогавашният ръководител на ДПС казваше, че приема знамето като свое. В отговор на този скандал, който се развихри, аз и братовчед ми излязохме в една от медиите и поканихме лидерът на партията със следните думи: "Заповядайте, щом чувствате това знаме като ваше, да го целунете, каним ви заедно да отидем заедно в музея на Райна Княгиня". А след Априлското въстание оригиналното знаме е изгубено. Райна Княгиня по-късно ушива нови две. Това, което се намира в момента в музея, е едно от тях.
Валиден ли е днес надписът "Свобода или смърт"? Жив ли е? Поне някъде, в някои кътчета на България?
Винаги има такива хора, които са готови да отдадат живота си за Родината. Аз съм убеден. Тогавашната историческа ситуация е била много по-благодатна в това отношение. Все пак, ние сме се борили за нашата национална идентичност.
Интервю на Атанаска Маркова
