През тази година в България се наслади на четвъртото издание на A to JazZ Festival, чийто фокус тази година беше върху етно джаза. Oрганизаторите бяха подготвили още повече музика от преди с цели три концерта във вечерите на 27, 28 и 29 юни. За втора поредна година участник във фестивала беше виртуозният кубински пианист Хавиер Масо Карамело. През 2013 г. той бе в състава на кубинския джаз квинтет на Дани Ноел, а тази успяхме да го видим със собствения му септет „Карамело фламенко латин джаз“. Освен Карамело в редиците на формацията бяха още двама музиканти, свирили с големия Пако де Лусия през последните три години – Израел Суарес и Антонио Серано. За музикалните си вдъхновения, латино сцената и приятелството с Пако де Лусия Хавиер Масо Карамело разказа в това интервю специално за българската публика.
Защо избрахте Фламенко латин джаз за име на проекта? Фламенкото ли е стилът с най-силно влияние върху бенда – в музиката ви са вплетени и африкански, испански и кубински джаз течения?
Избрах фламенкото, защото съм в Испания от дълго време и този стил ми е много близък. Фламенкото и кубинската музика имат много общо, но никога няма да забравя кубинските си корени или това, че преди всичко съм джазмен. Контактът и работата ми с фламенко изпълнители са ми повлияли значително, но ако трябва да сме точни пълното име е „Карамело фламенко латино Джаз“, не можем все пак да пропускаме първата част (смее се). Имам и други проекти свързани с фламенкото, което присъства и в имената им, например ФламенКуба с девет музиканти или ДжазТаблао с пет.
Начин на живот ли е фламенкото или пък състояние на ума?
Фламенкото е начин на живот, философия, човешка емоция, която ние пренасяме на сцената. Но фламенкото е и атмосферата по улиците на някои градове в Испания, където можеш да се наслаждаваш на деца, които танцуват с техните семейства или възрастни хора, които си припомнят автентични фламенко ритми от отминали времена. Фламенкото е Камарон, Пако де Лусия, Томатито, Раймундо Амадор, Монтсе Кортес, великите певци, танцьори и музиканти. Но фламенкото е и нещо друго – кръвта и чувството на хората, които нямат нужда да бъдат музиканти, защото те са артисти, те са фламенкото.
Били сте номиниран два пъти за Латино Грами наградата „Най-добър латино джаз пианист“ (за 2005 г. и за 2006 г.) и няколко пъти за „Най-добър латино джаз албум“ (2004 г.) за албумите Ви “Piratas del flamenco”, “Jerry González”, “El Comando de la Clave” (2012 г.). Смятате ли, че наградите са важно признание за Вашия талант и работа?
В два от албумите, които споменавате, участват много музиканти и не са резултат само от моята работа. Въпреки всичко се гордея с тези номинации, извоювани със сродни души. Изпитах огромно удоволствие от международното турне за албума "Piratas del Flamenco", а покрай турнето за албума "Jerry González y El Comando de la Clave" споделих страхотни моменти по целия свят с „моя баща“ Джери и „моите братя“ Алаин Перез и Кики Ферер. Последното ни турне в САЩ ни отведе до Ню Йорк, Детройт, Бостън, Филаделфия, Чикаго...имаше много музика и смях, които бяхме много щастливи да споделим. Наградите са важни и е чест да бъдеш номиниран. Но това, което наистина има значение е ежедневната работа, създаването, споделянето и измислянето на бъдещи проекти, с които да обогатим живота на хората, които искат да са част от нашата работа. Наистина важното нещо е работата. Наградите идват, когато работата е добре свършена.
Как започнахте да свирите на пиано? Кое е важно за изграждането на един добър музикант – дългите часове репетиции или талантът е достатъчен?
Започнах да уча музика, когато бях много малък. Докато растях бях много близък с моята баба Луз де Олинда Мустелиер, която беше певица. Благодарение на нейната любов и познание за кубинската музика, имах един чудесен учител. Прекарвахме много часове, говорейки за музика и за нашите инструменталисти, за отминалите времена и го споделяхме с други по-възрастни музиканти, черпейки от тяхното знание. Тя е най-добрият ми учител и най-доброто огледало, в което да се видя. По-късно, когато бях на 17 години, вече се движех в средите на най-великите изпълнители на кубинска музика, с които се сприятелявах и продължавах да се уча. Говоря за имена като Естреяс де Чоколате, Оркета Чапотин, Селия Круз, Хосе Луис Кинтана “Чангито”, Исаак Делгадо, Тата Гинес, Гонсало Рубалкаба, Бебо и Чучо Валдес…
Колкото до това дали е достатъчно да се обучаваш, бих казал „Не“, ако имате предвид образование по определен инструмент. Музикантът е сбор от култури – музикална култура и всички други, които бихте добавили. Трябват много репетиции и упражнения, за да бъдеш добър изпълнител, но за да си добър музикант е нужно да не контролираш пръстите си. Музиката – може би и всичко останало – се случва в главата, минава през сърцето и достига ръцете. За сравнение, ако, за да имаш уменията за дадена работа се трудиш и обучаваш 8 часа на ден, ден след ден, месец след месец и година след година, да бъдеш музикант е същото. Талантът помага, но не е заместител!
Един от великите латино музиканти, с когото сте работили, е покойният Пако де Лусия. Какъв човек беше той? Можете ли да го опишете като човек и като музикант?
Срещнах Пако де Лусия преди много време. След като прекарах известно време на Канарските острови, когато пристигнах в Мадрид, не отне много време да се запозная със света на фламенкото, тъй като фламенкосите вече ме познаваха и знаеха за първите ми стъпки в тяхната музика. Това бяха чудни времена на приятни преживявания, споделени с Енрике Моренте, Рубем Дантас, Диего „Ел Сигала", Раймундо Амадор или с Пако, както и с други. Приятелството ни с Пако беше чудесно. Той внесе магия в живота ми – с музикантите, семейството и работата си. Величествен музикант, гений и голям мъж, човек с главни букви.
Какво можем да очакваме от т.нар. Трибют на Пако де Лусия –част от официалната програма на A to Jazz World 2014? Ще изпълнявате ли музика от Пако де Лусия? Бихте ли споделили някои от парчетата?
Хубава музика, на която да се наслаждавате. Винаги когато свирим, го правим с желанието да разкрием на публиката най-съкровеното знание, което имаме. За съжаление смъртта на Пако е твърде скорошна и без съмнение част от мислите ни ще са за него. Пако е революция в този стил музика и ние всички му дължим много. Ще припомним, че Пако винаги ще е с нас, а не само на концертите, на които сме имали възможност за свирим заедно. Още си спомням, как научих за кончината му. Бях на летището, защото отивах на турне в Мексико. Качих се на самолета без да знам със сигурност какво става и пътуването беше кошмарно, непрестанно съмнение. Мислих през цялото време и прехвърлях спомени и образи от общото ни минало. Просто не можех да повярвам.
Изпълняваме темата Zyryab като знакова част от музиката на Пако. Като самата Zyryab, Пако търсеше мелодии отвъд установените канони. За това си търсене той срещна както признание, така и неразбиране от пуританите, които са против всяка еволюция. Мандолина, китара и пиано се комбинират с такава прецизност и красота, че стилът – фламенко, джаз или друго – няма никакво значение. В нашия случай, в нашето изпълнение, ние съчетаваме хармоника, китари, пиано и перкусии, за да пресъздадем темата фламенко в малко по латино джаз вариант.
Фестивалът A to JazZ е насочен към истинските любители на музиката, но не непременно на джаз почитателите. Какъв според Вас е начинът джазът да бъде представен на хората, които смятат, че той е елитарен и труден за разбиране?
Не можем да говорим само за „един вид“ джаз. Има много различни течения, някои по-твърди от други, но джазът сам по себе си не е елитарен, просто звучи различно в някои уши. За да се наслаждавате на джаза като музикален стил по принцип, Ви трябва чувствителност. Все пак, за да поднесем латино джаза с примеси на кубинска музика по-близо до по-широка публика, разчитаме на повика на ритмите и мелодиите, които са по-лесно разпознаваеми.
Фестивалът A to JazZ се провежда в подкрепа на кампанията „София: Културна столица на Европа 2019“. Чували ли сте за този проект? Целта е да се обогати и окуражи културния живот и обмяната между културите. Какво мислите за това?
Вярвам, че всички инициативи, които се предприемат, за да срещат хората са страхотни и носят успех. Културата се превръща в лукс, а културата трябва да е достъпна за всички. По време на последното ми пътуване с Диего „Ел Сигала“ до Мексико и Колумбия, прочетох няколко пъти „Повече музика, по-малко оръжия“ и това е реалността. Музиката украсява тишината в света, както казва писателят Марти Кубан и допълва, че музиката е душата на хората и всички трябва да обърнем внимание на това. Да се борим заедно за душите си вероятно ще спести много от проблемите на настоящето. За мен е удоволствие да знам, че този фестивал, в който участвам за втори път, е част от това важно културно събитие. Бих искал да поздравя целия екип на фестивала и по-специално директора Петър Димитров, който бих окуражил да продължава с работата със същия ентусиазъм, който винаги демонстрира. Искрени и сърдечни благодарности на всички и до скоро виждане на всички в парка. Също се надявам, че няма да вали така както мнилата година! (смее се) Дотогава ви пожелавам всичко най-хубаво и се надявам, че се наслаждавате поне колкото нас на съвместната ни работа. Честито за проекта кампанията „София: Културна столица на Европа 2019“, но се надявам да се срещаме и преди него. Късмет и благодаря!
