Ще има ли правителство с третия, връчен на БСП мандат и при провал, ще накажат ли избирателите трите политически сили, които получиха мандати за кабинет и не го реализираха? В „Отговорите със Спасиана Кирилова“ разговаряме с доц. Светослав Малинов, преподавател по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Как политическата нестабилност в страната се отразява на икономиката и инфлацията? Влизаме ли в рецесия?Разговаряме с журналиста и икономист Михаил Кръстев.
Ще мине ли без намесата на съда сагата с разменените бебета в болница „Шейново“? В студиото е адв. Стоян Стойков, представящ семейството, което първо се усъмни, че изписаното от болницата бебе е тяхното. Адв. Стойков представя Адвокатско дружество "Стойков, Колева и Шопска" и е преподавател по наказателно право в УНСС.
Ще има ли правителство с третия, връчен на БСП мандат?
При провал, ще накажат ли избирателите трите политически сили, които получиха мандати за кабинет и не го реализираха? В „Отговорите“ разговаряме с доц. Светослав Малинов, преподавател по политология в СУ „Св. Климент Охридски“:
„Дали избирателите ще накажат неуспелите да реализирт мандата партии все още не може да се каже. Зависи от това как ще тръгне предизборната кампания. Ето например представете си, че две седмици след провала на мандата, в навечерието на предизборната кампания, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ обявят, че ще се явят заедно, с общи листи и ще бъдат заедно поне за един цикъл от избори. Трябва да го направят и то сега е моментът. Защото на предишните избори се чуха тези неща, но не беше моментът тогава. Не може една току-що създала се партия като „Продължаваме промяната“ да търси коалиция. Това дори щеше да изглежда като слабост. Сега ще изглежда като сила, защото на практика това е първа стъпка от няколкото стъпки, които трябва да се правят за коалиция след изборите. А сега ето двете партии казват: “Ето, ние преди изборите ще ускорим процеса.“ Това ще се оцени високо от избирателите на тези партии. Може да се оцени високо и положително дори от тези, които се колебаят, или смятат, че пак няма да се разберат за нещо, за което се работи. Така че сега е момента, защото следват и местни избори. Където пък по естествен начин ще има коалиция на втория тур. Е, аз питам защо не още на първия?
Най-добре е да се направи правителство бързо, след следващите предсрочни избори, което да има по-ясен хоризонт и въобще да забрави това правителство, новото, дай Боже, за всички сметки с местните избори. За това да се грижат партиите и кандидатите по места“.
Политическо самоубийство ли ще бъде за ПП и ДБ коалиция с ГЕРБ?
„Не трябва да влизат в коалиция. В никакъв случай, защото това означава да се лишим от единствения ни инструмент за промяна, какъвто ще бъде, надявам се, бъдещата коалиция. А иначе да се намерят формули за подкрепа на правителство – всякакви. Коалиция с ГЕРБ не. Обезмисля се съществуването на ПП и ДБ, както за в бъдеще, така и те зачеркват миналото си.“
Още – във видеоматериала.
Как политическата нестабилност в страната се отразява на икономиката и инфлацията?
Влизаме ли в рецесия? В „Отговорите“ разговаряме с журналиста и икономист Михаил Кръстев:
„Ако запазим един икономически ръст, който е нулев до 1% и с висока инфлация, на практика ще бъдем в стагфлация. Ако икономическият растеж не съществува и имаме отрицателна стойност, то на практика ще бъдем в рецесия. Големият проблем е, че на фона на политическата криза се създава доста несигурна среда за опериране на реалния бизнес в икономиката. Достатъчно е да погледнем, че например държавата все още не обслужва част от ангажиментите и плащанията, които тя е поела към различни бизнеси. Това повишава изключително много междуфирмената задлъжнялост, която се изчислява в рамките на милиарди в този момент.
Един от най-засегнатите е например строителният сектор, в който държавата не обслужва своите задължения и съответно се стига до много висока междуфирмена задлъжнялост. За съжаление не са само пътностроителните фирми. Става въпрос за жп инфраструктура, за жилищна инфраструктура, за ВиК инфраструктура, в които не се обслужват договорите, които са сключени, от страна на държавата. В този момент се получава междуфирмена задлъжнялост. Голямата фирма, която е успяла да получи обществената поръчка, не успява да обслужи плащанията си към малките фирми, които пък след това разпространяват тази задръжнялост към други контрагенти. И по този начин икономиката страда. Държавата, доколкото тя функционира правилно, трябва да обслужва своите задължения, трябва да спазва своите ангажименти и трябва да създава по-добра бизнес среда. Не става въпрос естествено само за този сектор, става въпрос за всеки един сектор от икономиката. Знаем, че имаме забавени плащания и по други сегменти, в които в крайна сметка оправданието е, че трябва да се отделят пари за все повече и повече социални плащания, но когато реалната икономика не работи, то социалните плащания са безмислени.
Реално ли е отчетена инфлацията от над 16%, и защо инфлацията в малката потребителска кошница наближава 30%, ще научите от видеоматериала.
Ще мине ли без намесата на съда сагата с разменените бебета в болница „Шейново“?
Прокуратурата разследва умисъл по казуса с разменените бебета. Това каза в „Отговорите“ адвокатът на едно от семействата на разменените в болница „Шейново“ бебета Стоян Стойков. Припомняме, че на 13 януари с медиация на двамата адвокати на семействата, бебетата бяха предадени всяко на биологичния му родител, без да се стига до съд. Ето какво каза адв. Стойков:
„По отношение на наказателно-правният ред доколкото ми е известно прокуратурата е образувала проверка по член 184 (от Наказателния кодекс, бел. ред.). Това ще рече умишлено сменяване. Търсят умисъл в действията на някой от персонала. Разбира се, следващият текст 185 пък позволява когато някой задържи неправомерно дете. От тази гледна точка до някъде може да се направи предположение, че съставът би излязъл както от субективна, така и от обективна страна. Но от друга страна ние нямахме доказателства и те не бяха проверени и не бяха описани в съдебно решение, с което да кажем на обществото или пък на отсрещната страна „Това дете е наше“. Така е уреден процесът, че това, че има наличие на ДНК експертизи не означава, че е признато наличие на размяната. Трябва да се мине през съответния съд. Делото щеше да отнеме много време, може би година-две. А през това време децата растат, опознават света, учат се да говорят, учат се да ходят.“
Адв. Стойков разказа как и защо се е стигнало до споразумение всяко от семействата да поиска по 300 000 лв. обезщетение и за първата среща в болница „Шейново“, когато това е било обсъдено:
„Всеки един човек, който бъде увреден следва да бъде по някакъв начин компенсиран. Съгласно Закона за задълженията и договорите и по-скоро института на непозволеното увреждане, позволява това нещо. Аз смятам, че това, което се причини на моите доверители с тази размяна, това е само минимумът, който може обществото да възстанови като компенсация за това, което беше причинено.
На срещата в болницата беше изтъкнато, че обезщетението е високо, когато ние съобщихме сумата. И почнаха да ни обясняват, че това са едни прекомерно високи суми. В същото време обаче ние сме идправени пред исторически казус. Няма такъв. Това означава, че съдът ще трябва да се произнесе без да има практика, ако стигнем до съд. От друга страна обаче няма и отговор до момента от страна на болницата. Има отговор на юриста. Аз бих задал въпроса така към обществото: Кой има полза от цялата тази ситуация да се стигне до съд. Отговор на този етап няма да дам и не защото не искам, а смятам, че не следва да го правя. Все още вярвам в разума на мениджмънта на болницата.“
Още – във видеоматериала.
