Може ли да договорим промяна по Плана за възстановяване и устойчивост в частта "енергетика" или ще претърпим крах в опита си? Можем ли да имаме истински зелена енергия? Как може да се гарантира енергийната сигурност на страната? В Студио Actualno говорим с бившия министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Начинът, по който беше възложено от Народното събрание на Министерски съвет предоговарянето е абсолютно невъзможно, защото нарушава основни принципи и регламенти на Европейския съюз. България неслучайно се забави с ПВУ, тъй като не искаше да направи две конкретни реформи, а те са свързани с вече поети ангажименти и основополагащи принципи на ЕС, говорим за реформите в правосъдната система и контрол върху главния прокурор и реформата за декарбонизация или намаляване на емисиите.
ПВУ не е: "Ние даваме едни пари, а те да правят к’вото си поискат." Той има отделни нива, които трябва да бъдат изпълнени. Например, 37% е минимумът, който ПВУ трябва да задели за мерки свързани с климата. Т.е. това са пари срещу реформи, няма как да махнем ангажимента свързан с декарбонизацията. Можем да го променим частично, но не и да го махнем.
Можем ли да намалим емисиите си без да затваряме наши ТЕЦ-ове?
За големите ТЕЦ-ове е възможно, за някои от малките не е възможно - не поради емисиите от въглероден диоксид, а заради другите техни замърсители, серен диоксид, азотен оксид, фини прахови частици. Има няколко ТЕЦ-а, които са малки, но замърсяват много: ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Марица изток" 3 в Димитровград, ТЕЦ "Република" в Перник, частично "Бобовдол". Това са ТЕЦ-ове, които имат много малък дял към енергийната система, но много висок дял при замърсяването. България вече беше осъдена от Европейската комисия в Съда на ЕС, заради броя замърсявания със серен диоксид в югоизточния район.
Ако затворим малките ТЕЦ-ове, ще намалим ли в достатъчна степен емисиите?
Не, това ще даде едни 10% от нужните 40%. Останалите 30% могат да бъдат постигнати по два начина: Сериозна модернизация на съществуващите 3 големи ТЕЦ-а (80% от замърсяванията във въглищната енергетика идват от 3 ТЕЦ-а). Държавата в момента плаща емисиите на двата големи ТЕЦ-а, когато изтекат тези договори (2024 и 2026г.), на големите ТЕЦ-ове ще им стане неизгодно да работят с въглища. Другият вариант е чрез сезонна работа. Зимата да работят - когато имаме нужда от повече електроенергия, но когато дойде лятото и ние имаме необходимата електроенергия произведена от ВЕИ - тогава да не работят. Така на годишна база ще се получи този баланс на нивото емисии. Има и технологични иновации, които могат при комините да “хващат” тези емисии, да ги втвърдяват и да се складират обратно в почвата, от където в крайна сметка идват.
Какви са икономическите загуби на страната заради увреждане на здравето, от замърсяването на въздуха?
Икономически неизгодни ли са ТЕЦ-овете?
Какво ще се случи когато електроенергията поевтинее и когато всичките ни съседи имат евтина чиста електроенергия? На кого ще продаваме нашата от ТЕЦ-овете?
Как може да се гарантира енергийната сигурност?
Означават ли новите ВЕИ по-евтин хляб в бъдеще?
Вижте отговорите на тези въпроси в пълното интервю с Борислав Сандов:
