Гергана Алексиева свири на цигулка от петгодишна. Участвала е в записите на саундтраци на филми като The Punisher с Джон Траволта, но я познаваме и обичаме най-вече като една от красивите дами в струнния квартет Hypnotic. Днес момичетата ще представят дебютния си албум Destiny със специален концерт с много гости в Sofia Live Club, а ние ви оставяме насаме с чаровната Гери, която разказва за Hypnotic, за Destiny и за работата с талантливи музиканти.
Как се роди идеята за квартет Hypnotic?
Свирихме заедно класическа музика още преди 2009, така се намерихме. Събрахме се заради музиката.
Защо ви отне толкова много време да запишете първия албум?
Защото албумът не беше цялостно завършен. Нещата започнаха като на шега. Дори не знаехме, че ще имаме възможността да работим с Маурицио Абени. Започнахме с Libertango, което беше наше предложение към него и не вярвахме, че ще приеме. Но няколко седмици след като проведохме един супер небрежен и неформален разговор за това, че правим квартет, за който имаме идеи как да звучи и как да изглежда, да бъде микс от нашите представи и виждания за музиката, получихме демоверсията, която беше много красива и впечатляваща. Зачудихме се дали след като толкова ни хареса това, което прави, дали той ще хареса нас. Слава Богу, доверието явно е било взаимно, след като сега сме на прага на този концерт и Маурицио Абени ще присъства на 4 юни в Sofia Live Club и дори успяхме да го убедим да свири на една от любимите ни пиеси, така че той ще седне на пианото.
Значи вие сте го потърсили и той е откликнал?
Наистина съдбовна среща, защото Маурицио Абени имаше проекти в България (аз го познавам от доста време), работихме и по един проект с филмова музика във Венеция, в който свиреше български оркестър, като по случайност аз също участвах в него и имах възможността да му разкажа за нас, за Hypnotic и за това, което правим.
А той ли ви свърза с продуцента Марко Страчони, който също е италианец?
Не, той също работи от много години с български музиканти. Тук са осъществявани саундтраци за много популярни американски и европейски филми. Той е човекът, който води тези продукции, а български музиканти ги записват. Познавах го от години, но винаги сме били на „здравей-здрасти” и много по-късно, пак по стечение на обстоятелствата, станахме много добри приятели и той много хареса нас и идеята ни, подкрепи ни, направи микса и мастеринга и всичко, което беше необходимо за звука.
Libertango, което споменаваш, е на Астор Пиацола и в оригинал е с бандонеон. Как решихте да го направите за струнен квартет, заедно с фолклорни композиции като Бубамара и Лудо Младо?
При нас идеите идват по различен начин за всяка от пиесите и са инспирирани от различни фактори. Libertango беше любима композиция на четирите и Маурицио я възприе. Следващото предложение обаче беше от него. Впоследствие то стана заглавната пиеса за нашия албум. Това е една диско версия на Бетовен с популярната тема от Симфония на Съдбата. Всяко парче си има своята история.
На концерта ще изпълните пиесите в различен от албума аранжимент. Какви ще бъдат разликите?
Маурицио Абени създаде специални концертни версии за това представяне. Идеята беше да включим много живи инструменти, да се получи по-акустично звучене. Слава Богу, професионализмът и интересният поглед на всеки един от музикантите, които ще присъстват, допринася за това нещата да звучат наистина по-различно в концертната версия, отколкото в студийната. Така че публиката, която ще дойде на 4 юни, ще има възможността да се наслади на концертния прочит за първи път, а да си прибере вкъщи студийните вариации на компакт диск.
Винаги ли си мечтала да се занимаваш с музика?
Не мисля, че малките деца имат ясна представа с какво искат да се занимават. Получи се така, че попаднах на страхотна преподавателка и най-щастливите ми часове бяха при нея с цигулката. Всичко се случи съвсем естествено и за мен нямаше друг вариант.
А като майка искаш ли и дъщеря ти да стане музикант?
Искам Мая да прави това, което ще я прави щастлива и ще отговаря на нейния талант. Заобиколени сме от хора, които не са удовлетворени, не се чувстват в кожата си. Мислех си, че е много рядко, но виждам, че не съм права. Така че най-важното е да намериш себе си и да си щастлив с това, което правиш.
Какво е усещането да работиш в екип с още трима отлични музиканти?
Много е особено, защото от много години сме заедно и споделяме радости и неволи и в професионален, и в личен план. Връзката е много силна.
А как е работата с другите инструменталисти, които ви помагат за този проект?
За нас е изключително признание фактът, че хора от ранга на Антони Дончев се съгласиха да участват на това представяне. Миро (Мирослав Иванов, китара, бел. ред.) е наш много скъп приятел от много години, понякога работим и по звука заедно и той е много съпричастен и много харесва това, което правим. Митко Семов е невероятен музикант, всички го познават като майстор на ударните инструменти. Петър Георгиев сякаш е създаден за нашия проект, защото свири и на акордеон, и на пиано. И Боби Таслев, който е навсякъде, свири на всеки един концерт. Целият екип е много вдъхновяващ.
Това те вдъхновява, но какви са спънките и пречките пред теб?
Ежедневно ни се налага да се справяме с много неща и всяка една от нас поема част от ангажиментите, които не са свързани със самото свирене.
Какво може да бъде проблем за теб?
Проблемът ми е като чуя „има тука един проблем” (смее се). Или като ми кажат „абе, всичко е много окей, ама проблемът е”. Няма ама, няма проблем!
Кога идват идеите?
Когато черпим от живота с пълни шепи.
Кога блокираш?
Когато давам интервю.
Компромис с какво би и с какво не би направила?
Компромис с качеството и с чувството ми за естестика не искам да правя с музиката. При другите неща ми се налага за какво ли не, защото както знаем всичко е доста трудно. Но в Hypnotic не правим компромиси с музиката.
Какво за теб е успехът?
Прочетох една мисъл на Джон Бон Джоуви, според когото успехът е тогава, когато паднеш девет пъти и се изправиш десет.
