Това, което се случва в Украйна, е зловещо. В някакъв смисъл украинците наистина се борят за демокрацията на всички. Битката им е по-голяма от националната им кауза. Тя е битка за свободата и демокрацията. Това каза в Студио Actualno медийният експерт и университетски преподавател доц. Георги Лозанов.
Пропагандната война никога не спира, но действително прерастна в друга фаза, защото когато са заплашени телата, по-трудно се чуват посланията.
Затова сега основната реплика, която Кремъл казва, я пише с оръжие и с кръв, за съжаление. Хибридната атака срещу либералната демокрация вървя 10 години и повече. Впрочем тя започна от 2001-а, откакто паднаха двете кули. Най-напред тази атака срещу либералната демокрация от западен тип, евроатлантическата демокрация, беше водена от ислямски радикализъм и ислямски фундаментализъм.
През последните десетина години в основата е един путинов радикализъм. Той започна да атакува много силно либералната демокрация, либералния свят и немалко успяваше в тази пропагандна война да се намеси и в мисленето, и в ценностите на западния човек.
И дори да получи от някакви среди, от някакви кръгове подкрепа. Говорим не само за съдваване на такива партии, а има и такива прецеденти в медиите.
Тази пропаганда основно вървеше чрез „пети колони“, ако мога така да кажа. Чрез хора които са вътре в определена среда, в определена национална култура и от чиито гласове и чиито мнения, и то поднесени с известна професионална ловкост, кагебейска, ако мога така да кажа, започнаха да обработват съзнанието. Аз нямам съмнения, че са платени, защото няколко пъти говоря за това, хора, с които съм бил в приятелски отношения, с които сме мислели по един и същи начин, с една и съща ценностна система, тази на либералната демокрация, изведнъж, без никаква видима причина се обърнаха и започнаха да говорят обратното. Не само в социалните медии, това се случи и в медиите, без да назовавам и да правя черни списъци. Искам да кажа, че това не е естествено развитие на индивидуални позиции. Защото част от тези хора, бих казал най-гласовитите и най-интересните като глас, са хора, с които сме работили заедно и сме мислили заедно. И изведнъж без никаква причина това става. И е много показателно, че няма каква друга да е, освен финансова мотивация. Аз имам някои примери, ограничени в собствения ми опит, но това става някак си в целия свят.
Вижте колко странно и тъжно в някакъв смисъл. Това е вторият авторитарен режим в Русия, който се срутва в границите на нашия исторически опит. Първият беше съветски и той се срути без кръв. Тежък, авторитарен 70-годишен режим с ужасни проявления, да споменеме само сталинските лагери и милионите жертви, да споменеме съветизацията и съветската окупация, която докара тоталитарни режими в не една държава, включително и в България разбира се. И всичко това за историческо щастие изчезна от сцената някак си в резултат и на голямата роля на няколко души. На Михаил Горбачов, на Маргарет Тачър, на Роналд Рейгън и Хелмут Кол. Тая четворка свърши огромна историческа работа, много безкръвно, много внимателно. И тогава изглеждаше, че Русия ще тръгне по свой демократичен път. Ще има някакъв момент на демократизация. Дори такава да е, елцина, леко впиянчена демократизация, но някаква демократизация. Не стана тази работа. След това дойде Путин и отново превърна режима в алтернатива на демокрацията. Какъв е режимът няма съмнение. Самият факт, че този режим превръща във враг либералната демокрация , вместо опити да се присъедини към нея.
Истината разбира се, че е жертва на войната, защото режимът на Путин започна да пада. Той няма да остави това падане да стане безкръвно, както падна съветският режим преди това. Този постсъветски режим, той е решил за съжаление, за наша голяма историческа драма, да стане по един мъчителен за всички начин. Особено за украинците. Това, което се случва там е зловещо. В някакъв смисъл украинците наистина се борят за демокрацията на всички. Битката им е по-голяма от националната им кауза. Тя е битка за свободата и демокрацията. За това сам да решаваш собствената си съдба. А не някой да дойде и с диктатура, с армия, която после ще се нарича освободителка, ако успее, да се надяваме, че това няма да стане. Както съветската армия в България. И ще трябва да й сторят паметници, като този на съветската армия, който, напоследък се събра някакво общо мнение, че трябва да бъде демонтиран.
Като цяло медиите започнаха мощно да отразяват всичко, това смени дневния ред, хората казаха с ирония, че Путин излекува света от ковид. Тази драма отстъпи пред в някакъв смисъл по-страшна и в някакъв свисъл много по-покъртителна. Защото онова е природна драма, а това – историческа. Така да се каже от хората произтича.
Много дълго подценявахме Путин. Трябва да си дадем сметка какво представлява този режим и какви са рисковете и заплахите, които носи.
Не е възможно друго, освен самите руснаци да спрат Путин. Друго не е възможно. Другото е световна ядрена война. Не трябва да забравяме, че първата жертва и на двата деспотични режима в Русия, са руснаците.
Сигурен съм, че рано или късно ще има съпротива. За Путин е лош сценарий, че войната в Украйна продължава. И продължава да взима жертви. Колкото повече ковчезите пътуват към руските майки, толкова Путин ще става по-непоносим за руснаците.
Това, че СЕМ сптря няколко руски канала в крайна сметка не е излишно, защото това е символен жест. Но нищо повече от това. Това е символен жест за принадлежност към тази, която Путин успя да консолидира, евроатлантическа солидарност. Защото това са мощни пропагандни канали, разбира се. От друга страна аз съм абсолютно убеден, че защита от пропагандата в съвременния свят и във всеки свят не е заглушаването.
Още – във видеоматериала.
