Има ли политическа воля у нас за борба с корупцията, откъде трябва да започне реформата в съдебната система и прокрадват ли се външнополитически заплахи за страната ни, по тези и други въпроси Actualno.com разговаря с председателя на "Демократи за силна България" (ДСБ) ген. Атанас Атанасов.
(Не)възможните коалиции
Наскоро СДС публично обяви, че ви подава ръка за общ десен фронт срещу статуквото, въпреки че Божидар Лукарски каза, че партията му не се отказва от Реформаторския блок. Как гледате на подобно предложение, блазни ли ви?
Вижте, най-лесно ми е да Ви отговоря, че ще внеса предложението на СДС, за да го обсъдим, защото не сме го правили. Не бива да подминаваме нито едно предложение с пренебрежение. Но на този етап от публичното поведение на различните субекти, ние съдим и правим оценка кой се позиционира като реална опозиция и кой се опитва да имитира опозиция.
Така че на започналия процес на сближаване с колегите от "Да, България", това е категоричен знак, че ние на този етап от ДСБ категорично разчитаме на тях като реална опозиция. Другите просто трябва да докажат това.
За нас е важно да създадем истинска алтернатива на сегашния модел на управление и всички, които желаят да участват реално в отместването на този модел, ще бъдат наши партньори. На този етап обаче трябва да ги различим кои са. Какво значи да ни блазни? Нас ни интересуват избирателите, нас ни интересуват хората, които искат промяна. Ние имаме амбицията по тази двупартийна ос, която на този етап създаваме, да направим обединение, което да работи за възстановяване на Републиката.
И в такъв смисъл политическият проект "Нова Република" мъртъв ли е?
Защо да е мъртъв? Това е проект на ДСБ, това е наша съставна част. Хората, които са участвали в "Нова Република", бяха с нас и продължават да са с нас.
Не смятате ли тогава, че егото разделя т. нар. "градска десница" и как ще върнете доверието на десния избирател?
Това определение за градската десница само по себе си се опитва да разделя избирателите. Имаме по-голям проблем в държавата. Имаме формиран един модел на упражняване на властта, който има една-единствена цел - да бъдат управлявани, усвоявани и присвоявани общите ни пари. Този модел, който си е сложил на челото, че е десен, проевропейски и проатлантически, на практика е отместил институциите, обезсилил ги е, обезкървил ги е и пак казвам, основната цел е еднолично да бъдат управлявани още пари.
Представете си визуално този модел с примера, когато премиерът Борисов излиза и казва: "Аз дадох!". С това раздаване от общите пари той си купува политическо влияние, купува си власт и след това се възпроизвежда отново чрез тази власт и така - пари, власт, пари. Този порочен модел има нужда от автентична алтернатива и ние работим за това да създадем тази алтернатива, привличайки всички тези сили, които искат да участват в промяната. Някои от тях сигурно го желаят искрено, а други сигурно ще се опитат да имитират опозиционност. Нашата работа е да се разпознаем кой-къде.
Тоест да разбирам, че вие от ДСБ подавате ръка на всички, но ще внимавате кой би дошъл при вас?
Много ще внимаваме. Много, защото се опарихме и тук трябва да си го признаем това. Реформаторският блок имаше сходна цел и после, когато влязохме във властта, видяхме кой как се държа. И тук искам да акцентирам върху нещо изключително важно, което се пропуска и не се уважава в България, за съжаление. Към днешна дата Христо Иванов можеше да бъде министър в предното правителство на Борисов, а аз да бъда председател в една от важните комисии в парламента, ако просто слушахме, щяхме и да папкаме, грубо казано.
Ние доброволно напуснахме властта, защото не бяхме съгласни за начина, по който се упражнява и в интерес на тези, които се упражнява. Тъй като властта се упражнява в интерес на много тесен кръг от олигархията, който присвоява нашите общи пари. Те унищожиха средния и дребния бизнес, те монополизираха големите отрасли на икономиката, унищожиха конкуренцията, създадоха монопол на пропагандна машина, която да обслужва този модел, която се захранва със същите тези пари. Всичко това на практика обезличава Републиката, като механизъм, по който трябва да се управлява страната.
Политическата обстановка
Налице бе безпрецедентна ситуация: два КСНС в рамките на десет дни по една и съща тема, единият от които - провален. Това не е ли своеобразна алегория, че политическата класа няма никакво желание да изкорени корупцията?
Той и вторият Консултативен съвет беше провален. Разбраха се, не се разбраха, грубо казано. Вижте, темата за борбата с корупцията е основна дъвка на управляващите години наред без никакви резултати, защото какво се предлага сега?
Два проекта за антикорупционен закон на ГЕРБ и БСП...
Основната разлика между двата закона се състои в това кой да назначи новия Златанов, за да може да му пише в тефтерчето политически поръчки. Не мога да изброя органите, които са създадени за борба с корупцията. Никаква ефективност няма от тях към този момент. Съгласно българската конституция, органът, който може да привлича към наказателна отговорност, е българската прокуратура. Тоест, ако ти не реформираш този инструмент, всичко друго са някакви трептения - я за заблуда на външните ни партньори, я на публиката вътре.
Аз бях изумен, Цецка Цачева, която е завършила моя факултет, обясняваше, че корупцията можела да бъде административно нарушение. Това са абсурдни неща. Да, нямаме общо определение за корупция, но корупцията винаги е престъпление. Тоест, когато има злоупотреба с власт и някаква икономическа или финансова изгода, това винаги е престъпление. Ако искаме да има борба с корупцията, трябва да създадем независима прокуратура, която да се бори с това. Българската прокуратура днес обслужва модела "Борисов" и няма никаква резултатност. Какъвто и орган да създадат, каквито и данни да събира този орган, те ще отиват в прокуратурата и там ще се случи всичко, което се е случвало и досега.
Тогава какви са механизмите, чрез които да бъде реформирана прокуратурата?
Трябва да концентрираме достатъчно обществена сила и подкрепа, за да може във висшия орган на държавната власт, Народното събрание, да има достатъчна маса от народни представители, които са подкрепят реформа на прокуратурата. Това е легитимното решение. В парламента трябва да бъдат независими хора, които вземат решения по вътрешно убеждение с оглед на обществените потребности и очаквания, а не да изпълняват волята на мекия диктатор от Банкя.
Чака ни председателство на ЕС, за какво трябва да настояваме пред Европа?
Българските национални интереси трябва да се опитаме да реализираме през това председателство, но аз не мога да ги чуя на този етап какви са.
Много сме активни на Балканите напоследък. Миналата седмица излезе една статистика, която казва, че България е на предпоследно място на Балканите по средна работна заплата. Би следвало ние да работим за това, защото то би било част от българския национален интерес. Само че как го правим след като последната среща, която Борисов направи у нас, покани гръцкия премиер, румънския, сръбския, а не покани албанския и македонския. Е, как ще ги интегрираме? Трябва ли да обясняваме сега сръбската политическа класа кого обслужва? Че е противник на НАТО и много харесват руското знаме...
И като заговорихте за Балканите, да Ви попитам: какви са ползите конкретно за нас от Договора за добросъседство, който подписахме с Македония?
Това е едно от нещата, за което трябва да се каже добро за българското правителство, че макар и трудно и след толкова години, беше завършен онзи процес, който започна през 1999 г. с подписването тогава на Декларацията между Иван Костов и Любчо Георгиевски. Сега трябва да има усилие от страна на България пред нашите европейски партньори за довършване на процеса.
Съдебната реформа
Новият състав на Висшия съдебен съвет ще има ли воля според Вас да зарови томахавките и да работи за съдебна реформа?
По друг начин ще го обясня. Тези предсрочни парламентарни избори, основната им цел се състоеше в това да създаде такъв хомогенен парламент, който да избере такъв състав на Висшия съдебен съвет, който да продължи политиката на стария, защото този ВСС ще избере следващия главен прокурор. А Борисов, а и не само него, и Цацаров, и всичките им приятели много ги интересува кой ще е следващият главен прокурор. От първите стъпки на новия ВСС виждаме, че няма нищо ново и всичко продължава по стария начин. Даже опозиционерите в новия Висш съдебен съвет са по-малко, отколкото бяха в предния.
Изигра ли ролята на Пилат Понтийски президентът Румен Радев с връщането на кандидатурата на Георги Чолаков за председател на ВАС за повторно разглеждане?
Наблюдавам политическите процеси и давам своята оценка. За съжаление, господин президентът продължава да живее в казармата. Това е неговият проблем, разбирате ли. Не само за това, че всички секретари, които е назначил, са негови състуденти, съученици или заедно е бил някъде по поделенията с тях. Начинът, по който той разглежда или упражнява правомощията си, е казармен. Той смята, че като свика заседание на Консултативния съвет, смята, че е издал заповед и всички ще му козируват, но в политиката не е така. Политиката е дейност, в която принципът на доброволност е много важно нещо. Това не е казарма да разпореждаш и да заповядваш.
А на президента някой нарежда ли му?
Бих могъл да кажа една хвърковата фраза, но не бива по този начин да принизяваме институцията. Този човек има деформиран начин на мислене, защото от 18-годишната си възраст до ден-днешен е живял в казарма. Той не може да разбере особеностите на общественото устройство. По отношение на ВСС той (президентът - бел. ред.) реши да направи една имитация, през която да покаже, че от него нещо зависи, а на практика обслужи замисъла, който го имаше.
Външна политика
А нас някой командва ли ни отвън? На 18 октомври Руското външно министерство реагира с официална позиция по отношение на Доклада за националната сигурност, приет от Парламента. Москва казва, че западните партньори се опитват да всяват раздор в руско-българското сътрудничество. Според Вас в кои области е най-силен натискът на Кремъл?
Трябва да припомня, че именно по мой доклад през 2001 г. бяха обявени за персона нон грата трима руски дипломати в България. Днешното състояние на нещата е плачевно обаче.
Тактиката на Бойко Борисов е опит да имитира онази позиция на Борис III "Винаги с Германия, никога срещу Русия". Той се опитва да имитира сега, като казва: "Винаги с Меркел, никога срещу Путин". Ние сме малка държава, разбира се, че в определени ситуации и обстоятелства ще бъдем повлияни от едни или други, но започнахме да забравяме, че сме членове на НАТО и че сме членове на Европейския съюз и че трябва да се съобразяваме с политиките на съюзите, в които членуваме.
Недопустимо е, когато тези съюзи са наложили санкции на Русия заради грубо нарушаване на международното право, премиерът и президентът да се надпреварват публично да говорят, че трябва да свалим санкциите срещу Русия. Какво искат да кажат с това? Какво ще получи българската държава и българското общество, ако свалим санкциите? Ако ние можем да получим като държава нещо много солидно, нека да ни убедят за това нещо, само че това са голи приказки и нагаждачество.
За съжаление, даже хората по върховете на властта обслужват руската хибридна война, която се води и на Балканите, и в Европа, всявайки страх в българското население, че имало атомни подводници в Черно море, че руснаците струпват някакви сили срещу нас... Дайте да си защитаваме нашия интерес в крайна сметка. Няма никакво противодействие на българските легитимни институции срещу руския шпионаж, който работи тук необуздано.
Къде? В кои области?
Във всички и навсякъде!
Премиерът Бойко Борисов изрази позиция по време на Срещата на върха, че преговорите ЕС-Турция трябва да продължат. Какво би спечелила България от евентуално присъединяване на Турция в общността и възможно ли е въобще то?
От една страна, ние трябва да се съобразяваме с това, че имаме граница с Турция. Тоест трябва да търсим такъв дипломатически подход, че да не си увреждаме или изостряме отношенията с Турция. В следващия момент обаче има принципни въпроси в крайна сметка.
В момента в Турция имаме един едноличен режим на управление, който не зачита много човешките права. Някакси срамно е за държава, която е член на НАТО и Европейския съюз, каквато е България, да извършва такива действия като по списък, даден от Турция, тука да прибираме турски дисиденти и да ги връщаме без съдебна процедура оттатък. Едно е дипломацията за това дали трябва да бъдат продължени преговорите с Турция за европейско членство, друго е как се държим ние сервилно към Турция и от тази сервилност какво получаваме. Аз съм много притеснен от цялата работа и тази тема някакси заглъхна.
Има публични данни и подсказвания, че турските служби разполагат с тежки компрометиращи данни за контрабанда и друг такъв тип поведения от страна на България и с това изнудват хора в България. Имам чувството, че това сервилно поведение по върховете на българската държава се корени в компромати, с които те са изнудвани.
От кога датира това, за което говорите?
От няколко години това се разнася под сурдинка и има и публични намеквания за такъв тип информация. Ето това би било опасното, ако хора по върховете на българската държава са изнудвани заради техни престъпни действия.
А Вие знаете имена на такива хора?
Аз много неща знам, но не ми е работата публично да се занимавам с това, защото нито съм шеф на ДАНС, нито съм главен прокурор на Републиката, не е моя работа.
Интервю на Румен Скрински
