Хиляди синтетични вещества са изтекли безвъзвратно в екосистемите на планетата и хората едва сега започват да осъзнават кошмарните последици от замърсяването.
29-и век е. Земята е сметище. Хората са избягали още преди векове, след като са я направили необитаема чрез дългогодишната си ненаситна консумация. Всичко, което остава, са планини от боклук, докъдето стига погледът. Това е фантастика. Така започва филмът на Disney Pixar от 2008 г. "УОЛ-И".
Ако не преосмислим поведението си в опазването на околната среда, може и да доживеем колония на Марс, която ще е единственият шанс на човечеството да оцелее сред планини от боклук. "Всички знаем за предизвикателството, пред което сме изправени. Можем да открием токсични метали в хималайските върхове, пластмасови влакна в най-дълбоките части на океана. Замърсяването на въздуха убива повече хора от настоящата пандемия", казва Мери Райън от Imperial College London, цитирана от БГНЕС.
На срещата на върха през 2002 г. в Южна Африка световните лидери се договориха да сведат до минимум вредното въздействие на замърсяванията с химикали върху околната среда, като краен срок за това беше 2020 година.
Замърсяването с отпадъци от икономическа дейност е толкова старо, колкото е и самата ни цивилизация. Ледът в Гренландия съдържа следи от олово и мед от Бронзовата епоха в Европа. А първите синтетични химикали, които не съществуват в природата, са създадени в средата на XIX век.
Но сега планетата ни е в период, наречен "Великото ускорение" – той бележи времето след Втората световна война, когато за първи път в историята на човечеството скоростта, с която човекът създава нови замърсители и изхвърля отпадъци в околната среда, е ускорен до крайност. Така например, синтетичните химикали и продукти до такава степен са в бита ни, че данните са шокиращи: през 1950 г. световното производство на пластмаса, например, е само 1,5 милиона тона. През 2017 г. е 350 милиона тона. През 2050 г. се предвижда да достигне 2 милиарда тона. Производството на химическата промишленост в развиващите се икономики се е увеличило повече от шест пъти между 2000 и 2010 г., сочи доклад на ООН. Според Международния съвет на химическите асоциации (ICCA), 95 процента от стоките се правят с някаква форма на индустриален химически процес при производството си.
Един особено ярък и надлежно документиран пример е за популацията на косатки край западния бряг на Обединеното кралство. В продължение на 30 години не е регистрирано нито едно новородено и учените решават, че видът е изчезващ. През 2016 г. до шотландския остров Тири морето изхвърля починала женска косатка, а при щателно изследване учените установяват, че тя има неразвита матка и нива на PCB (полихлорирани бифенили (PCBs), клас промишлени охлаждащи течности и лубриканти, които могат да бъдат мощни разрушители на ендокринната система при поглъщане – бел. ред.) 100 пъти по-високи от прага на токсичност за морските бозайници.
