Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастяването към видеоигрите за болест. То е включено в Международната класификация на болестите (МКБ-11), които влиза в сила от началото на 2022 година. Актуализираната версия на документа беше публикувана на уебсайта на организацията.
Според класификацията, заболяването е наречено Gaming disorder. То се характеризира с постоянна или периодична загуба на контрол върху времето, прекарано в забавления с видеоигри. В списъка със симптоми, най-опасна е промяната на личните приоритети от задачите и целите в ежедневието към виртуалните постижения в игрите.
Екипът на Actualno.com се срещна с двама геймъри, за които игрите не са пристрастяване и болест, а начин да се откъснат от напрегнатото ежедневие.
Виктор Димитров е на 20 години от град София и не приема себе си за пристрастен към игрите.
"Към всяко едно нещо можеш да се пристрастиш и като пристрастяване по-скоро може да го категоризираш, ако то ограбва времето за наистина стойностните неща, които те развиват като личност. Да, има хора, които може с ръка на сърцето да се каже, че са зависими към игрите, но това само по себе си не прави игрите нещо погрешно, нещо лошо.", категоричен е той.
Той твърди, че се е случвало да прекарва по 8-9 часа на ден в играене на компютърни и видео игри, но днес той работи, приоритетите и интересите са му се променили драстично и намира едва по 2-3 часа на седмица за тях.
"Аз ги приемам като вид развлечение, както са книгите, филмите, настолните игри, които са ми доста интересни. Те са просто средство да си почина от напрегнатото ежедневие, когато си поет от вихрушката от всички видове неща, с които се опитва да те залее света.", добавя още Виктор.
За разлика от него, 33-годишният Тодор Панев от Пловдив играе професионално на компютърни игри, предава ги на живо в различни дигитални платформи и общува със стотиците си последователи онлайн. Това за него е не просто хоби, а професия.
"Игрите ни дават радост, приятни емоции, спокойствие и най-важното – много приятели. Аз имам не един или двама приятели, които съм срещнал във виртуалния свят, с които и до ден-днешен сме в много добри отношения и се радвам, че познавам такива хора.", категоричен е той.
Виктор и Тодор са добрите примери за хора, които не са допуснали хобито им да се превърне в зависимост. Но психотерапевтите предупреждават, че опасностите пред тези, които играят редовно са сериозни.
"Винаги възниква някаква празнота и дори човек да спира да играе, най-вероятно ще се прехвърли към нещо друго, за да може това желание за промяна на съзнанието все пак да бъде удовлетворено.", отбелязва психотерапевта Милена Мазурик.
Експертите напомнят, че ние сами решаваме как да управляваме времето си. Игрите са чудесен начин да се откьснем за час от напрегнатото еьеднежие. Щастливи са тези, които успяват да превърнат хобито си в работа. Избирайте разумно!
Целия репортаж може да видите ТУК.
Снимки: Actualno.com
Репортаж на Илиана Симеонова
