От десетилетия медиците се опитват да разберат природата на болестта на Алцхаймер. Традиционно тя, подобно на други видове деменция, се класифицира като невродегенеративно заболяване. Учени от Канада обаче предлагат коренно различно виждане – те смятат, че това е автоимунно заболяване и трябва да се лекува по съответния начин.
Придобито слабоумие
През 1901 г. немският психиатър Алоис Алцхаймер описва симптомите на старческото слабоумие: проблеми с паметта, говора, ориентацията в пространството, промени в настроението, психоза, затруднения в комуникацията.
С напредването на заболяването нарушенията в мозъка стават по-забележими. Гибелта на нервните клетки и разкъсването на синаптичните връзки водят до атрофия на засегнатите области и угасване на невронната активност в тях, разширяване на празнините между дяловете на мозъка и намаляване на общия му обем. За съжаление в ранен стадий тези промени е трудно да бъдат забелязани.
Днес повече от 65 милиона души в света страдат от деменция. Годишно се регистрират повече от десет милиона нови случая, две трети от които са болест на Алцхаймер. В същото време експертите смятат, че само 25 – 30 процента от пациентите се диагностицират.
Възможни причини
Въпреки че по брой публикации в научни медицински журнали деменцията стабилно заема второ място след рака, има много неясноти относно болестта на Алцхаймер. Лекарства обаче няма. Съвременните терапевтични методи само смекчават симптомите.
Повечето учени се придържат към амилоидната хипотеза, свързвайки процесите на дегенерация в мозъка с амилоидните плаки – отлаганията на бета-амилоиден протеин. Въпреки това не е открита значима корелация между натрупването на плаки и загубата на неврони.
Съществува и тау-хипотеза, която предполага, че при определени структурни нарушения нишките на тау-протеина се обединяват в неврофибриларни възли в нервните клетки и невронните връзки в главния мозък се прекъсват.
Но невродегенеративните изменения понякога се появяват години след образуването на плаки и възли и не е известно какво точно предизвиква натрупването на вредни протеини. Възможно е причината да е бактериална инфекция. Не е изключен и наследственият фактор.
Периодично се изказват нови, понякога доста екзотични хипотези. Например португалски учени наскоро заявиха, че болестта на Алцхаймер е свързана с промени в митохондриите – малки клетъчни структури, отговорни за превръщането на глюкозата от храната и кислорода от въздуха, който дишаме, в енергия. С времето тази енергия става недостатъчна за нормалното функциониране на мозъка.
Като възможна причина се посочва и прекомерното натрупване на желязо в мозъка, което в комбинация с активни форми на кислород ускорява възпалителните изменения и невродегенерацията. Но особен интерес предизвикала хипотезата, формулирана наскоро от канадски учени.
Нездрав имунитет
Биолози от Изследователския институт Крембил в Торонто под ръководството на професор Доналд Уивър, въз основа на резултатите от 30-годишни изследвания, са разработили теория, според която бета-амилоидът е имунопептид, а болестта на Алцхаймер е автоимунна.
Имунната система е съвкупност от специални клетки и молекули, присъстващи във всички човешки органи. В случай на нараняване или инфекция имунните агенти помагат за възстановяването на увредените тъкани и изграждат защита срещу чужди нашественици.
Канадските биолози твърдят, че бета-амилоидът не е вреден новообразуван белтък, както се смяташе по-рано, а естествен елемент на имунната система. При травми или инфекции на главния мозък той е ключов фактор в комплексния имунен отговор. И тук започват проблемите.
Поради удивителните прилики между мастните молекули, от които се състоят както мембраните на бактериите, така и мембраните на мозъчните клетки, бета-амилоидът погрешно атакува здрави клетки. Това води до прогресивна загуба на функцията на невроните и в крайна сметка – до деменция.
Автоимунните заболявания (например ревматоиден артрит или системен лупус еритематозус) са хронични и терапията само смекчава симптомите. При такива диагнози се прилагат имуносупресори, стероидни и противовъзпалителни препарати.
Тези методи, според авторите на новата теория, едва ли ще помогнат при болестта на Алцхаймер. Мозъкът е сложен орган, отделен от останалия организъм чрез кръвно-мозъчната бариера и обичайната медикаментозна терапия тук не е подходяща. Но ако предложената хипотеза е вярна, теоретично е възможно с времето да се намери лечение на основата на имунна регулация.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Нова молекула може да увеличи продължителността на живота и здравето
