Две нови статии, касаещи темата за връзка между развитие на рак и прием на лекарства, вече са публикувани в престижни издания в чужбина. Авторите са български учени, като най-известният е проф. Георги Чернев.
"Двете приети български статии в международни списания са с изключителна значимост и с изключителен принос към световната наука, въпреки че отразяват негативни резултати или странични ефекти. Те повдигат завесата, която покрива мистерията, обозначавана като патогенеза на кожния рак! Но и не само на кожния рак, а на туморите като цяло! И това е ново начало в медицината и нова гледна точка. Тема, която бе и остава табу". Това заяви проф. Георги Чернев, ръководител на кожната клиника на МВР болница в София. Той е част от авторския колектив и на двете статии.
"Мутагени, разпространявани повсеместно, но този път и в 5-6 класа от най- разпространяваните медикаменти, които генерират или потенцират различни ракови форми. Имайки предвид и мащабите на тази контаминация (замърсяване), тя може да се разглежда и като възможна причина за ракова пандемия", добави проф. Чернев.
Професорът напомни, че над 80% от случаите на рак са факт не заради вродени или унаследени мутации, а заради придобити - тоест, външни фактори. "Нитрозамините са едни от най-мощните познати такива", каза проф. Чернев.
"Доскоро публикуваните от нас данни бяха фокусирани върху развитието на меланоми след приложение на сартани (клас лекарства за лечение на хипертония) или сартани и хидрохлоротиазид, които са (потенциално) замърсени с нитрозамини. След 4 години усилена публикационна дейност (и над 40 реализирани труда) и анализи, получихме и международни резултати (бел. ред. - изследване, касаещо зависимост между прием на активно вещество валсартан, замърсено с определен нитрозамин /N-nitrosodimethylamine (NDMA)/ и развитие на рак), които до голяма степен потвърждават представеното от нас до момента относно сартаните, хидрохлоротиазида, нитрозамините и меланомите", разказа проф. Чернев
За новите два научни труда професорът посочва следното - според данните в тях, след прием на определени лекарства (епросартан и комбинацията от антидиабетни препарати, съдържали метформин), се развиват базоклетъчни и спиноцелуларни карциноми на кожата. "Не бива да се пренебрегва факта, че тази зависимост е много силно изразена при кератиноцитните тумори, сравнено с меланомите: 3 до 4 пъти по-честа! Обявено по международни статистически данни, които открихме, но непроследявани досега при реални пациенти", коментира проф. Чернев.
И двата класа медикаменти са обявени от контролните органи в лицето на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) като контаминирани и част от тези препарати - определени партиди, са изтеглени от пазара, твърди проф. Чернев. Има ли обаче все още циркулиращи, пита професорът.
"Описваме (ТУК) първи случай в света на развитие на кератиноцитен рак или пациент със спиноцелуларен карцином на долната устна след приложение епросартан за артериална хипертония като монотерапия. Медикаментът е на българския пазар и е рапортуван в Изпълнителната агенция по лекарствата като възможна или много вероятна причина за развитието на тази странична реакция. Страничната реакция е първа в световната литература и отново е без аналог! Превентивният принос на споделените данни е повече от незаменим и не би следвало да се разглежда като неочакван, имайки предвид споменатата проблематика, датираща още от 2018 година", категоричен е професорът.
ОЩЕ: Нови сигнали и данни за канцерогенен ефект от клас лекарства за кръвно
"Другият описан случай (ТУК) е тумор, базоклетъчен карцином, развил се или прогресирал след потенциално замърсен с нитрозамини метформин. Пациентът е приемал три антидиабетни препарата - метформин, dapagliflozin/ metformin и glimepririd.Това е и първия описан в света случай на развитие на кератиноцитни ракова форма след приложение на потенциално контаминиран с нитрозамини метформин. Публикуван е в специализираното дерматологично списание на Португалската асоциация по дерматология и венерология. Данните отново са докладвани като вероятна странична реакция в Изпълнителната агенция по лекарствата. Нека оставим контролните органи да извършват своите проверки", разказва проф. Чернев.
За финал професорът посочи: "Двата научни материала определено разширяват полезрението на клиницистите по отношение на разнородния тип лекарства, които са обявени за потенциално или реално контаминирани от FDA/EMA, като към момента нашите анализи се базират основно на:
a) установяването на еднакъв тип модел/ поведение на кожните тумори, наблюдавани вече при приложението на друг тип медикаменти /сартани или сартани и хидрохлоротиазид/напр.
b) на едни от първите статистики за развитие на ракови форми след приложение на антихипертензивни препарати, официализирани още през 2017 година от Американски колектив, тясно профилиран в проследяването на страничните ефекти на антихипертензивните препарати като цяло".
