Всеки ден, уверено, макар и с малки крачки вървим към опознаването на коронавируса. Той комбинира характеристики на други вируси по уникален начин. Това заяви професор Радостина Александрова.
Александрова подчерта и, че сегашният коронавирус е със стабилен геном и при взети проби от болни от COVID-19 се виждало, че няма вариант за мутация, която прави вирусът по-смъртоносен. "Той няма абсолютно никакъв интерес да убие своя гостоприемник т.е. хората. По-скоро вирусът ще се опита да се адаптира към нас", уточни тя.
Поне една година, даже година и половина – това е реалистичният срок за създаване на ваксина срещу COVID-19, предупреди Александрова пред БНТ, която изрично предупреди – не бива да се бърза! Тя даде пример с публикация на списание Nature и разработката на 78 ваксини, от които 5 са минали първия етап от общо три.
Едно е да убием вирус извън човешкото тяло, съвсем друго е в него, поясни Александрова. Трябва да бъде атакуван вируса така, че да не бъде увредена човешката клетка, каза тя. И обясни, че ако се тръгне от нулата с ново лекарство, тогава елементът "безопасност" не може да бъде пренебрегнат – т.е. колко токсично е дадено лекарство. Затова и се залага на вече познати лекарства, като хлорохина.
Що се отнася до това дали може да се разболееш, след като си карал COVID-19, Александрова даде пример с Китай и Южна Корея, но науката не може още да каже дали вирусът не е бил изчистен първоначално или става въпрос за повторна зараза.
Професорът каза и, че се правят опити със стволови клетки, с две цели – първата е да се предотврати прекалено силната имунна реакция т.нар. "цитокинова буря", втората е да се помогне с възстановяването на белия дроб. Към момента обаче няма как да се говори за стратегия, приложима спрямо хиляди пациенти.
Още: "Вирусолог: Започва мащабно проучване на видовете лечение на коронавируса"