Норвежкият университет за наука и технологии представи резултатите от проучване, което изследва изпитания на „магьосници“. Учените са установили, че подобни процеси в Норвегия са приключили едва през 18 век и стотици от обвиняемите са били екзекутирани.
Според съобщение на университета „ловът на вещици“ е бил широко разпространен в Норвегия през XVI и XVII век. Според предоставените данни около 750 души през това време са били обвинени в магьосничество и около 300 от тях са осъдени на смърт. Много от тези злощастници били изгорени на клада.
Изследователите също така отбелязват, че сред екзекутираните „магьосници“ има значителна част саами. Например от 91 души, осъдени на смърт във Финмарк през горепосочения период, 18 са били саами. Материал за изследването на учените станали оцелели съдебни протоколи от онези времена. Тяхното проучване позволило да се разкрият някои подробности от процесите.
ОЩЕ: Защо бяха екзекутирани "Вещиците от Салем"?
Така екипът на историка Елън Алм е установил от съдебните протоколи, че трима саами са били обвинени в магьосничество: Фин-Кристин, Ан Аслаксдатер и Хенрик Меракер. Последният от тях в крайна сметка е бил осъден на смърт. „Тъй като много саами са имали имена, звучащи като норвежки, може да са били дори повече“, отбелязват учените.
Този документ от XVIII век съдържа информация Маргарета Мортендатер Трефот, обвинена в магьосничество. Снимка: Digital Archives
Историците са идентифицирали няколко потенциални причини, поради които ужасното преследване на магьосничеството най-накрая е било прекратено през XVIII век. По време на процесите на „вещици“ от XVI и XVII век прилагането на изтезания за изтръгване на признания е било незаконно, а на осъдените „престъпници“ е било забранено да бъдат свидетели. Това означавало, че осъдена „вещица“ не можела да разкрива имената на други „вещици“.
„Но нерядко в делата за магьосничество законът често си е затварял очите“, казва съавторът Ан-Софи Шьотнер Скаар. – Прилагали се изтезания и осъдените „вещици“ били принуждавани да назоват своите „съучастници“. Буквата на закона била тълкувана много различно и това е довело до много процеси срещу „вещици“. "Но в края на XVII век съдебната практика започнала да се променя. Някои съдии станали по-строги, изисквали необходимите доказателства и вече не толерирали прилагането на изтезания."
ОЩЕ: Кладенецът на Мама Шиптън превръща всичко в камък
Към края на XVII век все повече и повече съдии започват да следват закона, което затруднило завеждането на дела за магьосничество в съдилищата. „Как можете да докажете мнимо престъпление, ако вече не е приемливо да принуждавате някого да си признае?“ – такъв въпрос си задават съвременните изследователи, като отбелязват, че когато преследването на магьосничеството е прекратило, се е появил друг механизъм за контрол и борба със саамската религия: на сцената излезли мисионери.
„Изглежда, че мисионерите са поели управлението от съдебната система, за да се „справят“ с религията на саамите и нейната практика“, казва Шьотнер-Скаар. Има добри доказателства за това в мисионерски разкази от XVIII век.
Барабанът Фолдал е един от най-добре запазените церемониални саамски барабани. Сега се намира в музея South Sámi Saemien Sijte. Снимка: Saemien Sijte
„Някои от тези мисионерски разкази са ужасни за четене. Откриваме описания на саами, ангажирани с „магьосничеството на дявола“. Мисионерските разкази показват, че религията на саамите все още се е тълкувала от някои като магьосничество и работа на дявола, въпреки че съдебната система вече не изглеждала заинтересована да преследва това“, казва тя.
ОЩЕ: Истински вещици и магьосници, съществували в историята
Свещеникът Йохан Рандулф, автор на ръкописа Нерой, пише, че „южните саами имат много различни богове, но всички те принадлежат на дявола: „Знам, че той, заедно с всички останали [саамски богове], е самият дявол“ – ето как свещеникът описва един от боговете на южните саами, а също така описва йойк, традиционния стил на пеене на саамите, като „песента на Сатаната“.
