Специалисти от археологическия музей в Хатай (Турция) провеждат разкопки на християнски храм от VI век в Арсуз в Южен Анадол. Следите от църквата са открити през 2007 г. от жител на града, който решил да засади портокали в градината си и се натъкнал на странни руини.
Още: Мозъкът на хората, които бягат маратони, се самоизяжда
Още: Децата, заразени с морбили, получават "имунна амнезия"
При разкопките било установено, че сградата е трикорабна базилика. Базиликата е тип правоъгълна сграда, характерна за християнските църкви от византийския период. Стените ѝ не са оцелели, но мозаечните подове на храма са се съхранили в добро състояние.
Именно благодарение на мозаечните надписи станало ясно, че базиликата е наречена "Църквата на тримата апостоли". Този храм се споменава в източници, така че датирането от VI век може да се счита за надеждно. Този сезон археолозите продължили да разчистват мозайките на базиликата и открили необичайно изображение с небе, пауни (не най-обичайната фигура за християнските храмове), а в центъра - надпис, който гласи, че мозайката е дело на бивш роб в знак на благодарност за освобождаването му.
Като цяло мозайката не е лесна задача, отнема време и пари, а освен това изисква специални умения. Следователно най-вероятно бившият роб е бил мозаист още преди освобождаването си и е изработил мозайката сам. Алтернативен вариант е, че той може да е забогатял и да е наел квалифициран занаятчия.
Още: Учени възлагат големи надежди на бебето мамут Яна (ВИДЕО)
Още: Учени посочиха идеалната височина спрямо пола и възрастта
VIDEO — Archeologists discover mosaic made by freed slave thanking God for his emancipation in Turkey's southern province Hatayhttps://t.co/gvky4LdCzO pic.twitter.com/qVKiFiLf7m
Още: Зелената Сахара е била обитаема, но изолирана
Още: Паролите на над 1 милиард потребители в света ще се сменят с "ключове за достъп" до края на април
— DAILY SABAH (@DailySabah) January 11, 2022
Струва си да се обърне внимание на мястото на находката. През VI в. населеното място, което днес носи името Арсуз, е принадлежало на Антиохия: там е имало пристанище – някога най-големият град в провинцията. В някои произведения Арсуз се отнася към Искендерун, но повечето историци смятат, че това не е съвсем коректно. Искендерун е основан от Александър Велики и е наречен Александрета (Малката Александрия). Дълго време Арсуз изобщо нямал собствено име, тъй като се смятал за пристанището на Антиохия (въпреки че разстоянието е доста прилично).
Още: Ново изследване: Децата на разведени родители са с цели 61 % по-висок шанс за инсулт
Още: Научно изследване определи най-красивото име в света
Антиохия (Антакия) безспорно е едно от най-важните места в историята на региона. Градът е основан от военачалника на Александър Велики Селевк Никатор, който я кръстил на баща си Антиох. Вярно е, че синът на Селевк също се нарича Антиох, но основната версия все още говори за баща му. Селевк принадлежи към онези генерали на Александър Велики, които историците наричат диадохи - които след смъртта на известния завоевател разделят империята му. Войните между диадохите продължават повече от 20 години – от 323 до 301 г. пр.н.е. Селевк, както подсказва името, в крайна сметка става основател на империята на Селевкидите, а Антиохия е нейна столица за дълго време.
След завоеванията на Тигран II Антиохия за известно време става част от Велика Армения (Тигран дори премества столицата на държавата си там за известно време), но още през същия I век пр.н.е. провинцията попада под властта на Рим. Около IV век сл.Хр. Антиохия става център на християнската религия. Някои историци смятат, че именно там последователите на новата религия за първи път са били наречени християни. Предполага се, че посещението в Антиохия е убедило император Юлиан Отстъпник, че възраждането на езичеството е невъзможно (това твърдение е изключително трудно за проверка).
Очевидно християнизацията е преминавала с активното строителство на храмове. Основният е бил Великият храм, започнат от Константин Велики и завършен от неговия наследник Констанций II. Но освен него са построени много други църкви. Трикорабната базилика е доста разпространен тип християнска църква в Антиохия.
Трябва да се добави, че Антиохия и нейните околности редовно страдали от земетресения. От източници е известно, че първото (документирано) се е случило през 148 г. пр.н.е., още при Селевкидите. Следващото бедствие било през 37 г. сл.Хр. при римския император Калигула. А земетресението от 115 г. едва не убило император Траян, който точно тогава се намирал в Антиохия. Императорът (който тогава е на 61 години) едва успява да скочи от прозореца на рушащата се сграда, но много от свитата му не са толкова бързи, поради което загиват. Освен това градът е горял няколко пъти.
Ясно е, че при подобна поредица от катастрофи археологическите пластове се оказали частично смесени или скрити под други сгради или почва. Следователно няма нищо изненадващо във факта, че през XXI век портокалова горичка може да разцъфти над базилика от VI век.