Изследователи от университета в Цюрих създадоха първия тест, който позволява на човек да определи количествено колко пълноценно е изживял живота си или определен етап от него. Резултатите от изследването са публикувани в списание Frontiers in Psychology, съобщава РИА Новости.
Тестът е структуриран като матрица, в която три източника на реализация (аз, живот, влияние/наследство) се пресичат с три критерия за реализация (цялост, съответствие, стойност). Комбинацията им дава девет аспекта, включително пълната реализация на техния потенциал; вярност към себе си; усещане за значимостта на своето съществуване; уникален отпечатък, останал в света; допринасяне за благосъстоянието на другите; извършване на значими дейности; загриженост за изпълняваните задачи; постигане на целите, които носят чувство на удовлетворение.
„В началото на нова година или навлизайки във втората половина на живота, хората естествено правят равносметка и гледат напред, за да определят приоритетите си за следващата глава в живота - казва водещият автор Дорис Бауман от Факултета по психология на Университета в Цюрих. – Всеки такъв преход засилва желанието ни да осъзнаем какво наистина е важно за нас.“
След като изградили концептуалната рамка, изследователите разработили многоизмерна скала за количествена оценка на пълноценния живот. Такава скала, според учените, може да се използва не само от самите хора за лична оценка, но и от кариерни коучове, които да помагат на своите клиенти да изградят живот, който им подхожда и който смятат за пълноценен.
Авторите подчертават, че фулфилмънтът, или оценката на реализирането, е ново направление в позитивната психология, чиито инструменти тепърва се разработват.
"Беше важно да се проучи концепцията от различни ъгли. Затова изследвахме какво разбират обикновените хора под пълноценен живот - пишат авторите. - Нашият модел включва както когнитивни, така и афективни аспекти. За да изживеят пълноценен живот, хората трябва да развият и реализират пълния си потенциал, да станат цялостни и пълноценни, да се чувстват верни на себе си и да живеят истински живот. Това включва и усещане за значимостта на нашето съществуване, и способността да оставим уникална следа в този свят, а също да внесем своя принос в благополучието на другите."
Изследователите отбелязват, че техният модел не е егоцентричен - той се основава не на чувството за щастие на един човек, а на чувството за неговата удовлетвореност от собствения живот:
"Между щастието и удовлетворението наистина има разлика. Последното трае дълго време и идва от чувството за цялостност и адекватност, признаването на собствената стойност, на околния живот и на своята значимост."
Авторите са уверени, че оценяването на живота на човек като пълноценен е едно от най-важните условия за психическо благополучие и физическо здраве. Различни проучвания показват, че хората, които са доволни от живота си, са склонни да се отнасят по-позитивно към своето остаряване и изпитват положителни емоции на всички етапи от живота си.
Учените смятат, че с възрастта удовлетвореността от собствения живот като цяло трябва да нараства и хората трябва да придобиват повече ресурси и качества, за да водят пълноценен живот.
