Тазгодишната Нобелова награда за физиология и медицина бе присъдена на Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг за за откритието им на молекулните механизми, контролиращи циркадния ритъм или т.нар. биологичен часовник.
"Циркадните системи са свързани с всичко. Този ритъм отеква в почти всяка тъкан на човешкото тяло", заявява Майкъл Росбаш.
Работата на тримата учени помага да се разбере по-добре реакцията на човешкото тяло при продължителен полет с голяма разлика в часовите зони, работата на смени, особено нощни, и изобщо, всички случаи на разсинхронизиране на биологичните часовници, водещи до редица заболявания - от безсъние и депресия до сърдечни проблеми.
Тримата смятали, че мозъкът има един централен часовник, който контролира циклите, например падането и покачването на температурата на тялото и кръвното налягане през деня. Сега е ясно, че всяко живо същество, дори тези без мозък, могат да имат много различни часовници.
"Ние сме много ритмични организми. Трудно е да открием дори една клетка, която да не вибрира в отговор на тези часовници. И възникват проблеми, когато външната среда не е в синхрон с вътрешния ни часовник", коментира друг от лауреатите Майкъл Йънг.
Заболявания като Алцхаймер, депресия, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, сърдечно-съдови заболявания, биполярно разстройство, проблеми с паметта и неврологични заболявания, затлъстяване, диабет и други проблеми с метаболизма са само едни от многото, които са свързани с разстройването на циркадните ритми.
Експерти смятат, че и имунната ни система се влияе от вътрешните часовници, за да се справя с инфекции, а например времето на ухапване от насекомо е свързано с това дали организмът ще успее да се пребори със заболявания като Денге или Лаймска болест.
Учените са категорични, че поддържането на естествен, балансиран и предвидим биологичен ритъм на хранене и спане може да се окаже ключът към дълголетието.
"Това може да означава връщане към навиците на хората отпреди те да имат хладилници и електричество", заявява Young.
Учените вече разработват методи за лечения, съобразени с естествения вътрешен ритъм, акцентирайки върху часовете, в които е най-добре да се приемат лекарства, както и подобряването на графика за спане и почивка.
Откритието на тримата нобелови лауреати помага в разбирането на това как растенията, животните и хората адаптират биологичния си ритъм в синхрон с въртенето на Земята.
Унечине вече знаят, че биологичните часовници влияят на активността, глада, метаболизма, плодовитостта, настроението и други психологически състояния. Има и нови проучвания за последиците от променливите трудови навици, недостатъчния и хаотичен сън, както и за поведението на деца, които стоят будни до късно вечер.
"Разбираме все повече и повече какъв е ефектът от това да не спазваме вътрешния си часовник. Какво се случва, когато постоянно пренебрегваш биологичния си ритъм - това ще е основната цел на бъдещите изследвания", заявява членът на Нобеловия комитет Кристър Хууд.
