Тайнственото изчезване на бойците от Норфолкския полк през Първата световна война се е превърнало в легенда и е намерило отражение в масовата култура на ХХ век. Забележително е, че дори сега се разглеждат най-невероятни хипотези. Материалите по делото са разсекретени едва през 1967 година, тоест повече от половин век след трагедията. Информация за странната мъгла, заслепила войниците, се съдържа в официалния документ The Final Report of the Dardanelles Commission, където се разследва този инцидент.
Кървавите брегове на Галиполи
След като Турция влиза във войната на страната на Германската империя и Австро-Унгария, британците и французите осъзнават, че може да имат нови трудности. Разработен е прост план: да се превземат Дарданелите, свързващи Средиземно и Егейско с Мраморно море. Това ще даде на Антантата солидно стратегическо предимство. Като цяло Англия и Франция (и особено Англия) обмислят в бъдеще превземането на Константинопол, пълното изтегляне на Османската империя от войната и откриването на морския път към Русия. Плановете са наистина смели. Но не им е писано да се сбъднат. Скоро след началото си военната операция се превръща в хаотична кървава каша, която обезкуражава дори калените участници в бойните действия.
Защо бяха екзекутирани "Вещиците от Салем"?
Операцията не се получава от самото начало. На 18 март 1915 г. корабите на Антантата навлизат в пролива и са обстрелвани от турски артилеристи. Някои бойни кораби са взривени от мини: три от тях се отправят към морското дъно. Това не спира съюзниците и на 25 април те стоварват войски на нос Хелес. Турците посрещат бойците с силен картечен огън. Само след първия ден от десантната операция съюзниците губят 18 хиляди души. Бойците на Антантата успяват да се укрепят на брега, но по-нататъшното напредване е изключително трудна задача.
Броненосецът Irresistible потъва на 18 март 1915 г. Снимка: Royal Navy - Library of Congress / Public Domain
Командването прави опити да разшири плацдарма, придвижвайки се навътре. Напразно. Струва си да се каже, че условията за обикновените войници били дори по-лоши, отколкото на Западния фронт. Изгаряща топлина, горещ вятър, прах. Телата се разлагали много бързо, около тях се виели рояци от насекоми. Освен това командването не снабдило бойците с лекарства в необходимото количество, така че раните често не се обработвали с нищо. В допълнение към всички неприятности избухнала дизентерия, която бързо обезводнявала организма на бойците.
В крайна сметка дори главните инициатори на събитието – британците – осъзнали безизходността на ситуацията и на 7 декември 1915 г. била дадена заповед за начало на евакуация. Общите загуби само на британците (мъртви, ранени, изчезнали) по време на операцията надхвърлят 100 хиляди души. Основните цели не били постигнати.
Изчезнали безследно
Историята на знаменития Норфолкски полк започва през 1881 г., когато е сформиран на основата на 9-и пехотен полк на британската армия. Състоял се предимно от доброволци и местно опълчение. През първата половина на август 1915 г. батальоните на Норфолкския полк акостирали в залива Сувла и започнали да настъпват към село Анафарта. Пред британците бил опасен враг - войниците от 36-а турска дивизия под командването на майор Муниб бей. Скоро командването изпратило Сандригамската доброволческа рота от 15-а пехотна бригада да заеме хълм 60 (понякога се говори за целия батальон в пълен състав). 267 мъже, водени от полковник Хорас Бийчъм и капитан Ф. Реджиналд Бек, попаднали в „странна“ мъгла, докато напредвали през котловината. Очевидци разказвали, че тя ги ослепила и те де факто не могли да подкрепят настъплението. Всъщност последното и не било необходимо. Когато мъглата се разсеяла, нямало нито живи мъже от Норфолкския полк, нито техни тела. Подразделението сякаш се „разтворило“ в мъглата.
Британците, разумно преценявайки, че войниците може да са попаднали в плен, настояли да бъдат върнати у дома. Турците заявили, че не са вземали пленници в този район и изобщо не са провеждали там военни действия.
Карта на полуостров Галиполи, приложена към доклада на Dardanelles Commission. nationalarchives.gov.uk
Изчезналите все пак били открити по-късно, но нямало оцелели. „Намерихме Норфолкския батальон - общо 180 тела... Успяхме да идентифицираме само труповете на редниците Барнаби и Котър. Телата бяха разпръснати на площ от около квадратна миля, на разстояние най-малко 800 ярда зад фронтовата линия на турците. Много от тях несъмнено бяха убити във ферма, тъй като местният турчин собственик на обекта ни каза, че когато се върнал, фермата била осеяна (буквално „покрита“) с разлагащите се тела на британски войници, които той изхвърлил в малко дере. Тоест потвърждава се първоначалното предположение, че те не са отишли далеч дълбоко в отбраната на врага, а са били унищожени един по един, с изключение на тези, които са се добрали до фермата“, гласял докладът на офицера, отговорен за погребенията на загиналите войници.
Похищаващите мъгли
Изглежда, нямало нищо свръхестествено. Бойците вероятно били попаднали в огнен обръч. Британците били обкръжени и разгромени. Но тази версия се опровергавала не само от турците, които твърдели, че изобщо не знаели за съществуването на Норфолкските бойци. Наблюдаващите картината новозеландски войници - съюзници на британците - също не знаели за битка. Освен това в доклада си до висшия отдел генерал-майор Иън Хамилтън написал, че бойците влезли дълбоко в гората и вече престанали да се виждат и чуват. Тоест изстрели и викове никой не бил чул.
Как бе разшифровано "дяволско писмо" от XVII век
Освен това се твърди, че новозеландските бойци съобщили, че са видели някакъв облак на местопроизшествието, направен сякаш от „твърдо вещество“. Имало вятър, но тези обекти не реагирали по никакъв начин. Такива мъгли общо били преброени между 6 и 8. Ако се вярва на свидетелствата на новозеландците, се очертава доста странна картина. След това започват да се разказват абсолютно невероятни неща – че бойците изчезнали заедно с мъглата. Струва ли си да говорим за обществената реакция, особено през 60-те години на ХХ век, на фона на всеобщия интерес към НЛО? Разбира се, уфолозите видели в това "игри на извънземни цивилизации", които по някаква причина хвърлили войниците от голяма височина. Интересен бил характерът на щетите. В доклада се посочва, че фермерът, който открил мъртвите британски войници, заявил: „Телата на войниците бяха силно осакатени, костите – счупени.“
Десантът на съюзниците в залива Анзак. L-Cpl. Arthur Robert Henry Joyner / Public Domain
Всъщност не е загинал целият Норфолкски полк, както се твърди, а само един от неговите батальони. Много бойци от съседния батальон се прибрали живи и здрави. Но съдбата на отряда, воден в битка от полковник Бийчъм и капитан Бек, остава загадка. Разбира се, смъртта на няколкостотин войници на бойното поле по време на война не е невероятно явление. Но конкретно с тази история има доста странности. Не е ясно, да речем, какво е станало причина за такава строга секретност. Защо няма доказателства за сблъсъци при наличието на загинали? Проблемът е още и в това, че не е известно дали е извършена експертиза на телата на войниците и какви заключения са направени въз основа на получените данни.
