Ако се притеснявате, че сте забелязали у себе си особено влечение към порното и трябва да вземете мерки, постарайте се да се успокоите – учените и досега нямат достоверни данни за това съществува ли такава мания въобще.
Отдавна са известни съмненията, които изпитват изследователите във връзка със сексуалната зависимост. Едни твърдят, че такава просто не съществува в природата, други – че методите, с които са се опитвали да я изследват невробиолози и невролози, не позволяват да се направи какъвто и да е определен извод, а и изобщо не бива да се свежда всичко към неврологията. Такива съмнения има и относно порнозависимостта, която вероятно може да се нарече родна сестра на сексуалната адикция.
Но в случая с порнозависимостта ситуацията изглежда специална – просто защото за нея има много малко убедителни изследвания.
Дейвид Лей, практикуващ психолог и изпълнителен директор на New Mexico Solutions, и колегите му от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и университета в Индиана, анализират на страниците на Current Sexual Health Reports статии, които в една или друга степен засягат темата за порнозависимостта.
Оказва се, че само 37% от изследванията, посветени на зачестяващото сексуално поведение изобщо, разглеждат пристрастието към „визуалните сексуални стимули“ като зависимост. Само 27% от работите привеждат фактически данни, а за цялата 2013 година на тема порнозависимост е имало само едно психофизиологично изследване. Освен това Лей отбелязва методологични недостатъци на изследванията, поради които получените резултати трудно могат да се интерпретират еднозначно и да се възпроизведат, пише Medical Xpress.
Дейвид Лей и колегите му обръщат внимание на това, че много рядко се открива негативно влияние на порноадикцията. Няма никакви доказателства, че тя влошава ерекцията или въздейства по особен начин на мозъка. Макар да се смята, че порното е противопоказано за децата, измененията в тийнейджърското поведение, които се приписват на порното, по-лесно се обясняват със семейни или личностни особености.
Порноминусите може да се противопоставят на порноплюсовете, отбелязва изследователят – „неприличните картинки“ повишават сексуалността и помагат за правилната й насоченост. Освен това порното може да служи за отдушник на сексуални фантазии от не съвсем законен характер (известно е например, че тези, които „употребяват“ порно, по-рядко попадат в престъпления от сексуален характер).
Изследователите отбелязват,че хората, при които се открива порнозависимост, най-често се оказват мъже с нетрадиционна сексуална ориентация, с повишено либидо, при които моралните (или религиозните) убеждения влизат в конфликт с техните сексуални желания. За такива хора порното може да е сурогат на сексуалното удовлетворение, но едва ли в този случай може да се говори за зависимост – със същия успех могат да се обвинят диабетиците в пристрастеност към инсулина, заключават учените.
