Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Със или без бельо. Как възприемаме човешкото тяло?

06 декември 2013, 07:45 часа • 110460 прочитания

Голотата си има своите преимущества, но не тези, за които вероятно си мислите.

Първото впечатление за човека зависи много от това, къде се е състояла срещата – на официален прием, парти или басейн. Става дума за това, че времето и мястото на действието влияят върху това как се обличаме и колко сме се разголили. Същевременно не е важно обръщаме ли съзнателно внимание на степента на отвореност на костюма, или не, пише The Conversation.

Мнозина твърдят, че повишеното внимание към тялото и физическите параметри овеществяват, тоест обезличават човека. Едно от изследванията сочи, че и мъжете, и жените се отнасят към моделите от списанията като към бездушни предмети.
Но не е съвсем ясно каква е психологията на възприятието на човешкото тяло и какви са последствията от това „овеществяване“. Група изследователи от Йейлския университет са се заели да прояснят ситуацията. Същността на въпроса била такава: променя ли концентрацията на вниманието върху тялото начина, по който възприемаме въпросния човек?

Експериментите били няколко. На първо място учените проверили какво дава фокусирането върху лицето или тялото. Как възприемаме способността на този човек да бъде субект на действия? С други думи, какво мислим за уменията на дадената персона да контролира, оценява в нравствено отношение и да планира своите действия? Чувства ли тя удоволствие, глад, желание?

Участниците в експеримента получавали кратко описание („Ерин/Ерон обичат да прекарват почивните дни с приятели“) и снимка на Ерин или Ерон, на която фигурирало само лицето или лицето с разголена горна половина на тялото (Ерин била с бански).

Доброволците оценявали снимките, отговаряйки на следния въпрос: „В сравнение със средностатистически човек доколко този човек е способен на Х? Респондентите, които видели голото тяло, смятали, че тази персона има повече жизнен опит и по-малко воля за самостоятелни действия. С други думи, нямало пълна дехуманизация. Изобразените на снимките хора били смятани за по-неспособни на самоконтрол, но в същото време – по-възприемчиви към емоции и болка.

След това психолозите увеличили количеството плът, видима от доброволците, което позволило да се сравни възприятието на облечени и голи хора. Предложени им били десет комплекта професионални снимки, на които порноактьори позирали ту по бельо, ту без (гениталиите били замъглени). Снимките позволявали да се проведе идеално сравнение, тъй като изображенията били еднакви – идентично осветление, една и съща поза, аналогично изражение на лицето. Просто този път ту имало облекло, ту – не.
Над 500 участници от различни страни оценявали само една снимка при същите условия, както и в предишния експеримент. Отново и отново на голите хора се приписвал повече опит и по-малко действия в сравнение с облечените.

След това била добавена серия снимки на същите хора в откровено сексуални пози. Така изследователите можели да оценят вече три разновидности на изображенията – напълно облечени, голи в неутрална поза и голи в сексуална поза. Оценявали се способността за действия, опитът и степента на неприличие.
Голите и сексуалните били възприемани от респондентите като хора с най-голям жизнен опит и с най-слаба способност за разумни действия. Голите, но неутрални, се озовали по средата. Когато участниците разглеждали снимките с по-съблазнителни пози, те приписвали на човека още повече опит и още по-малко свободна воля.

Очевидно, колкото повече кожа демонстрирате на околните, толкова по-малко талантливи и отговорни им се струвате, затова пък изглеждате по-чувствителни и опитни. Излиза, че когато човек се показва не много облечен пред другите, той не създава най-лошото впечатление, въпреки разпространеното мнение.
В търсене на други преимущества на голотата учените провели още два експеримента. Отначало доброволците четели описание на Майкъл и Джефри. В първия случай се описвало тялото – феноменално гъвкави ръце, кръвна група А (-), пулс 80 удара в минута. Джефри бил представен от съвсем различна страна – от гледна точка на умствените способности – запомня имена, като ги асоциира с различни думи, а когато се озове на непознато място, се старае мислено да нарисува карта на околността.

След това доброволците си представяли Майкъл и Джефри в определени обстоятелства. Ето ги в ресторанта и някой от тях отказва да плати сметката. Как смятате – кой е бил това? Втори вариант: нападат ги крадци. Кой ще пострада повече? Според доброволците именно гъвкавият Майкъл най-малко можел да бъде заподозрян в отказ да плати сметката и именно той трябвало най-много да пострада по време на грабежа.

Във втория и последен засега експеримент взели участие студентки, които изследователите убедили, че отговорността да решат дали да пуснат токов удар на младеж, или не, е тяхна. Младите хора били облечени или голи до кръста. Както следвало да се очаква, когато участничките видели кожата, по-често им идвало наум, че момчето ще изпитва болка.
Оформила се следната картина. Когато ние виждаме (относително) гол човек и неволно се фокусираме върху неговото тяло, ни се струва, че той е глуповат и че от морала му има какво да се желае. Той по-лесно се манипулира, тъй като не е способен да взема самостоятелни решения. В същото време обръщаме внимание, че той притежава „същите ръце, органи и съразмерност на тялото, същите чувства, влечения, страсти“.
С други думи, обличайте се в съответствие с това какво впечатление искате да направите.
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Personality and Social Psychology.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес