Четири самурайски текста, датиращи от векове и преведени наскоро на английски, променят представите ни за практиката на ритуално самоубийство, известно като сепуку.
Преводачът Ерик Шахан наскоро публикува англоезични версии на четири вековни текста, предадени от самураите, които подробно описват как се е извършвал самоубийственият ритуал сепуку. Тези текстове разсейват много западни вярвания за сепуку, включително популярната представа за самурай, който се намушква в стомаха, за да отнеме живота си.
Текстовете разкриват и нова информация за самурайския начин на живот, включително как рангът на самурая може да повлияе на смъртта му и какви престъпления се считат за наказуеми.
Сепуку е форма на ритуално самоубийство, наричано още харакири, при което самурай може да постигне благородна смърт или да изкупи престъпленията си, като отнеме живота си. Обикновено сепуку се свързва с практиката на самурай да разрязва собствения си корем, но според новопреведените текстове това до голяма степен не е било така по времето на периода Едо (1603 до 1868 г.).
Вместо това сепуку се е превърнал в пълноценна церемония до този момент, която завършва с обезглавяването на осъдения от друг самурай. Елементи от тази церемония са описани в наскоро преведените текстове, хвърляйки малко светлина върху начина, по който се е провеждал ритуалът и защо е бил извършван.
Най-ранният текст, озаглавен „Вътрешните тайни на сепуку“, е написан някъде през XVII век и „съдържа тайни учения, които традиционно се предават само устно“, както пише самураят Мизушима Юкинари, „те обаче са записани тук, така че тези уроци няма да бъдат забравени и самураите могат да бъдат подготвени.
Шахан, черен колан трета степен по кобудо, преди това е превел няколко текста за японски бойни изкуства и сега е публикувал новите преведени текстове в книгата си „Кайшаку: Ролята на втория“. Книгата се състои от четири текста: „Вътрешните тайни на сепуку“, „Тайните на сепуку“ и два откъса от по-големи произведения по изваждане на меч, и двата озаглавени „Техниката Кайшаку“, един от 1938 г. и един от 1940 г.
Както обяснява Шахан, кайшакунинът или „вторият“ е лицето, натоварено да помага в церемонията на сепуку. Това често са били самураите, които са извършвали обезглавяването.
Четиримата конници на Апокалипсиса
Симулирано сепуку с ритуално облекло и помощник кайшакунин, 1897 г. The Rev. R. B. Peery / Public Domain
Много инструкции в церемонията са в съответствие с основните концепции на бушидо – строгия кодекс на честта, според който са живели самураите. Трите основни теми на бушидо са чест, лоялност и дълг и тези теми се представят по различни начини.
Например един от новопреведените текстове, написан през 1840 г. от самурая Кудо Юкихиро, гласи: „От съществено значение е да не пропускате да забележите първо очите, а след това краката на човека, който извършва сепуко или на човека, който е на път да умре. Ако не успеете да направите това поради лична връзка с осъдения, това ще бъде доказателство, че сте загубили бойната си осанка и ще си навлечете вечен позор.”
Специфичните подробности за церемониите по сепуку варират, но както казва Шахан пред Live Science, обичайната форма на церемонията включва даване на саке на осъдения, след което му се предоставя остър нож. Осъденият може да използва този нож, за да разреже стомаха си, но отново, в периода Едо това е било по-рядко. Малко след предоставянето на ножа кайшакунинът обезглавява осъдения.
Танто - нож за сепуку. Rama / CC BY-SA 2.0 fr
Шахан обяснява, че относителният мир в Япония от периода Едо е направил самураите по-малко опитни с остриета, отколкото са били техните предци. Като такива те били по-малко подготвени да изпълняват правилно харакири.
Преводите на Шахан също разкрили нова информация за това как е повлиял рангът на церемонията сепуку.
Големи разлики в церемониите
Самураите, които спазвали основните принципи на бушидо и се издигнали в йерархията, били третирани с много по-голяма почит от останалите – дори когато идвало време да умрат.
Един почтен самурай, който избира да посегне на живота си, когато господарят му е починал например, получавал много по-високо ниво на отношение по време на церемонията сепуку, отколкото воин от ниско ниво, извършил престъпление. Самураите с по-висок статус можели дори да диктуват как да се проведе церемонията.
Обезглавените глави на високопоставени самураи вероятно също са били третирани по-добре след смъртта, отколкото тези на воини от по-ниско ниво. Например при екзекуции на високо ниво косата на обезглавената глава трябва да бъде парфюмирана след това и увита в бяла квадратна кърпа, преди да бъде поставена в кутия.
„Най-високопоставеният човек, извършил сепуку, вероятно е Ода Нобунага, който е извършил сепуку през 1582 г., след като неговият слуга Акечи Мицухиде го предал и го нападнал в храма Хоноджи“, казва Шахан. „Ода беше Даймио, или господар на едно от стотиците владения, управлявани от могъщ самурай. Той бавно елиминирал противниците си и успял да обедини Япония под негово управление, когато бил предаден.
Бойни охлюви. Средновековна мистерия, която все още не може да бъде разгадана
Не е ясно как е била проведена церемонията сепуку при Ода. Предвид обстоятелствата е възможно той да е пропуснал аспектите на ритуала, свързани с пиенето на саке и парфюмирането на косата.
Разбира се, не всички самураи са имали такова благосклонно отношение. Самураите с нисък ранг или тези, които са извършили тежки престъпления, често са получавали оношение от четвърто ниво, известно като „йондан“. Самураите, убивани по този начин, били връзвани, преди главата им да бъде отсечена, а след това просто били хвърляни в дупка.
